Константин Ефремов

Константин Ефремов - Жабчо е роден на 20.12.1906 г. в София, починал на 24.11.1977 г. Подгонва топката още като ученик в VII прогимназия "Т. Минков", дала и други отлични футболисти на "Левски". Сградата е запазена и до днес на ул. "Княз Борис" и бул. "Скобелев", над тунела за НДК. Първите му клубове са "Родина" и "България". От 1922 г. е в юношите на "Левски", после в резервите, а от 1925 г. облича екипа на първия тим срещу "Славия". Има повече от 90 шампионатни мача, 50 международни срещи. Столичен първенец е през 1921, 1925, 1929 и 1933 г. Носител на купа "Улпия-Сердика" (1926, 1930, 1931 и 1932 г.). Шампион на страната и носител на Царската купа през 1933 г. В националния отбор има 32 мача и е носител на най-голямото отличие във футбола ни преди войната - Балканската купа (1932 г.). Завършил е Юридическия факултет.

Александър Христов

Александър Христов - Шкубата. Роден на 31.05.1904 г. в София. Баща му (от македонско по­текло) е бил банков чиновник. Брат му Пепи Христов в известен наш лекоатлет, печелил първи места на 100 м. и дълъг скок.

Прощъпалникът му е сред малчуганите на "Скобелев", чийто квартален парцел спира до южната страна на едноименния столичен булевард, а от 1919 г. се приютява в гнездото на "Левски" като негов основен клон. Висок и снажен, Шкубата скоро се утвърждава като защитник на "сините", спечелвайки си признанието на непоклатим стълб. В състезателната си кариера е един от дълголетниците, шествали с Големия син отбор през второтои третото десетилетие на века. Четирикратен столичен първенец в и шампион на страната през 1933 г. Но­сител в е и на кметската купа "Улпия-Сердика" (1926, 1930, 1931, 1932). В националния тим дебюти­ра през 1924 г. в срещата с Австрия във Виена (0:6), а седмица по-късно играе срещу представителите на Ейре (0:1) на Олимпиада­та в Париж. Носи на гърди­те си лъвски герб в 7 междудържавни мача, включително през 1931 г. в Буку­рещ срещу Румъния (2:5). След състезателната дей­ност е уважаван деец, за известно време и треньор на наши отбори По профе­сия е зъботехник в тандем със съпругата си, която е зъболекарка. Почина на 12.03.1992 г. като 88-годишен клубен доайен.

Борислав Габровски

Малцина живи футболисти и любители на футбола отпреди войната и днес могат да ви разкажат какви ли не пикантни истории за един футболист, който не знаеше що е страх на футболния терен. Става дума за Борислав Габровски - Габрата (30.1.1910 - 14.8.1977). Наистина много са неговите прояви, които будят противоречиви чувства. Започнал своята кариера в столичния АС-23, където се утвърждава като полузащитник и на националния тим, той най-изненадващо влиза в конфликт с ръководството на клуба си и преминава в "Левски". Това за времето си е сензация, която дълго не слиза от страниците на спортния печат. До това време той вече е държавен първенец през 1931 г. с АС-23, като при това е "антигерой" на финалния мач АС-23 - "Шипченски сокол" (Вн), тъй като при 2:1 за варненци счупва крака на техния футболист Георги Пармаков и варненци напускат терена, а съдията регистрира служебен резултат за АС-23.

Кирил Йовович

Първият най-млад национален дебютант

Роден на 29 декември 1905 г. в София. От старата "България" (отправна площадка на Иван Радоев - Баба Рада) преминава в "Левски" през 1919 г., за да регистрира 9 сезона. Изключителен талант, бързо напредва и се утвърждава като ляво крило в компанията на по-възрастните в отбора. Архивни източници го сочат като "голям техник с гъвкава фигура и трикова игра", като нападател, който умело дриблира и центрира, създавайки положения за другите. Облича фланелката с държавния герб в 3 мача, включително при премиерата във Виена и на Олимпиадата в Париж през 1924 г. Столичен първенец е (1923-1925) и носител на общинската купа "Улпия-Сердика" (1926). Себеотдайно служи на клуба и като деец. Треньорският му мандат в "Левски" през 1936/1937 г. е увенчан с шампионски лаври. Почина на 9 февруари 1976 г.

1943 - Ради Мазников

Ради Мазников - национала от миналото и настоящето

Много рядко един играч може да се радва на "вечна слава", В това рядко число се приближават някои спортисти и оттам, към тази

"вечна слава", която може да трае поне 15 години.

А щом споменем тия 15 години, пред нас не може да не изпъкне образа на "Мазника", Той винаги доминира над всички играчи на терена. Без да го търсим, само с един поглед към игрището, го откриваме. Той е пред нас и сега, както някога, преди години, когато пазеше вратата на националния отбор. Сякаш не са преминали тези години.