1943 - Ради Мазников

Ради Мазников - национала от миналото и настоящето

Много рядко един играч може да се радва на "вечна слава", В това рядко число се приближават някои спортисти и оттам, към тази

"вечна слава", която може да трае поне 15 години.

А щом споменем тия 15 години, пред нас не може да не изпъкне образа на "Мазника", Той винаги доминира над всички играчи на терена. Без да го търсим, само с един поглед към игрището, го откриваме. Той е пред нас и сега, както някога, преди години, когато пазеше вратата на националния отбор. Сякаш не са преминали тези години.

"Мазнето" е пак на вратата така, както пазеше и тогава

Същата походка, същите плонжове и същата решителност във всяко движение. Както някога, и сега той лови високата топка с леснина, отнема я от краката на противника, преди последния да е бил във вратата и със смели скокове чисти вратата от опасни посещения...

Ето и днес той тренира. Но след първото полувреме отстъпва вратата на по-младите. Не може да не се признае, че има по-млади, щом е готов да празнува петнадесет годишен юбилей. Той обича по-младите и много често бе оставил да се проявят и те. Не е искал да бъде само той - нека напредват и други вратари. И ние знаем, че наистина в "Левски" изпъкнаха и много други млади вратари. Ала "Мазнето" си остана един от първите. Неговото хладнокръвие и смелостта, заедно с рутината и ловкостта, винаги го поставят на вратата на неговия клуб и на националния отбор, за да я пази така, както той знае.

Ето го и него. Облякъл се е набързо и идва на нашата маса. От бюфета на "Левски" може да се следи тренировката, а също така и да се говори. Той е обещал да говори

за своята спортна петнадесетгодишнина.

Заедно със себе си Мазников носи своето бляскаво минало. И когато, усмихнат, разказва за миналите състезания, ние се захласваме. Не е едно, бе са две - спомените му прескачат от София в Цариград, Будапеща, Солун, Белград, Прага и пак наново. Ное се отказваме да записваме дати и резултати.
- Някой по-особен спомен от миналото?
- Всичко беше винаги интересно, пълно с напрежение и желание да не допускаме поражението.
- Все пак не сте ли имали някой лош ден? - питаме ние с усмивка.
- Лош ден! - вдига глава Мазников, като че ли засегнат. - За мене не е имало лош ден! Аз винаги съм излизал да пазя и съм пазил!
- Е, да, - правим отстъпление ние, - Но все пак понякога се случва на вратарите да пропуснат някой гол така, без да е имало някаква опасност...
- Наистина, има такива случаи - но за мене не! - отсича твърдо "Мазнето", като вдига ръка встрани, за да подчертае, че наистина това не може да се случи.
- Безпокоите ли се преди да излезете на някой голям мач от силата на противника или от настроението на публиката?
- Когато съм на игрището

не мисля за нищо друго, освен за вратата и за топката.

Зная, че трябва да пазя и толкова! Никакво вълнение... А за публиката зная, че може винаги да награждава добрите прояви и, както съиграчите ми, да ме боготвори докато не са ми вкарали гол - не след гола, за който зная, че в мен няма вина... аз чувам само упреци. Ама това не ме тревожи.
- Нещо за състезанията ви в чужбина?
- През 1927 год. играх срещу австрийския тим "Брегентаур". Започнах с доста добър успех. После в Солун, срещу "Арис", "Хераклис" и другите два, които "Левски" победи с чувствителен резултат. През 1928 год., с националния тим ходих в Букурещ; през 1929 г. в Будапеща. През 1934 г. бях пак в Будапеща, където бях ангажиран в един от тамошните първокласни клубове. Играх и в сборния им тим. Но не останах за дълго време далеч от моя любим клуб - "Левски".
- Кое състезание смятате, че е било най-забележителното, поне за вас?
- В Прага на мача Чехия - България. Никога не съм получавал повече удари във вратата от тогава.

То беше градушка от удари.

И макар резултатът да бе в полза на Чехия, аз бях героят на игрището, според тогавашното всеобщо мнение на пражките вестници. Пазех дотогава, докато можех, т.е. доколкото можеше. Не пропусках да се хвърля и в краката на играчите. И далечните, и близките топки бяха винаги в ръцете ми... И все пак топката влезе няколко пъти във вратата. Но това не бе по моя вина - чехите играеха много по-добре от нашия тим...
- След Чехия кои състезания ви напомнят за нещо по-особено, по-забележително и са оставили по-трайни следи във вашата памет?
- Цариград! - едва ли не се провикна "Мазнето". - В Цариград "Левски" винаги е бил посрещан най-радушно. Там състезанията са били за мене състезания за проявления и, ако не съм обвинен предварително в нескромност - там съм жънел винаги лаврите си. Там се е писало най-много за проявленията ми на вратата.

И публиката, и вестниците ме наричаха "Факира".

Струваше им се, че има някаква тайнствена сила в ръцете ми, която привлича топката. Не искам да кажа, че само аз бях причината да побеждаваме всички клубове наред в Цариград, защото имахме играчи, които са днес рядкост. Нападатели като Лозанов, Пешев, Панчев и някои други, не мога да видя сега. Техните удари ме забъркваха и, да си призная, ме плашеха на тренировките - толкова сила и отсеченост имаше в техните удари! С такива нападатели и добрата игра на вратаря се допринася за сигурната победа...
- Друго нещо за Цариград? Държанието на публиката, играчите...
- Играчите си късаха нервите, когато виждаха и след най-опасния удар топката в ръцете ми. Не можеха да повярват, че и този техен удар е спасен. А публиката, казах ви, наричаше ме "Факира". На гарата бяха донесли

една кошница портокали,

за да ми ги хвърлят отдалече, един по един, и да се любуват как нито един портокал, подобно на топките на игрището, не изпусках от ръцете си! - усмихва се накрая Мазников и с поглед някъде далече, си спомня за някогашните подвизи на игрищата

в Цариград, Будапеща, Прага, Солун, Букурещ,

и пак се спира на терена на игрище "Левски", откъдето бе започнал своите прояви на млад футболист още през 1922 година, за да може и сега да се чувства не само млад, но и уверен в играта си и да защитава честта на "синия" тим и на националния отбор. Разбира се, за отплата на неговата самоотвержена и незаменима игра

всички ще си спомнят на неговия юбилей на 8 ноември т.г.,

за миналата и за настоящата слава на "Мазника". Защото той все още лови топките както портокалите на гарата в Цариград; все още е весел, жизнерадостен и по нищо не може да се долови, че той е вратар от миналото. Още дълго време младите ще има какво да учат от него.

Ние не искаме да питаме повече Раде. Може би предизвикахме в него спомените от миналото. Онези спомени, за които той ще говори пак някога, когато празнува втория си юбилей. Сега той мисли и на юбилея да изненада софийската публика. Търси най-силните противници на "Левски", за да може да докаже,

че наистина "Мазника" е националът от миналото и настоящето.

В погледа му се вижда, че гони следите на тима край Вардара - онези, които наистина са най-достойните противници на "Левски" и които бяха създали на Раде много моменти за прояви, за истински прояви пред неговата врата. И ако наистина го разберат тези, от долината на Вардара, и изпълнят неговата мечта - мечтата на национала, който иска пак да играе срещу силни, за да докаже, че е не само от миналото, но и от настоящето - ще видим истинските възможности на юбиляра.

Пожелаваме на "Мазнето" да се осъществи неговата мечта и се надяваме, че пак ще го видим на своя юбилей пак в стихията си...

Сл. Александров

--------------------------------------------------

Б.Р. - Статията в оригинал е от месечното списание за спорт и култура "График" от бр. 10 1943 г. Публикувана е дословно, с известна редакция на архаични думи. Получерният шрифт е на автора.