Константин Ефремов

Константин Ефремов - Жабчо е роден на 20.12.1906 г. в София, починал на 24.11.1977 г. Подгонва топката още като ученик в VII прогимназия "Т. Минков", дала и други отлични футболисти на "Левски". Сградата е запазена и до днес на ул. "Княз Борис" и бул. "Скобелев", над тунела за НДК. Първите му клубове са "Родина" и "България". От 1922 г. е в юношите на "Левски", после в резервите, а от 1925 г. облича екипа на първия тим срещу "Славия". Има повече от 90 шампионатни мача, 50 международни срещи. Столичен първенец е през 1921, 1925, 1929 и 1933 г. Носител на купа "Улпия-Сердика" (1926, 1930, 1931 и 1932 г.). Шампион на страната и носител на Царската купа през 1933 г. В националния отбор има 32 мача и е носител на най-голямото отличие във футбола ни преди войната - Балканската купа (1932 г.). Завършил е Юридическия факултет.

В спомените на съвре­менниците е запазил при­знанието за един от "гренадирите". Една друга звезда от онези години - Михаил Лозанов, споделя­ше:

"КАК МАЙСТОРСКИ РИСУВАШЕ ХОДОВЕТЕ СИ

в халфовата ни линия Жабчо Ефремов!" А ето казаното наскоро и от Ге­орги Пачеджиев: "Елеган­тен и фин в действията си, той притежаваше блестя­ща техника и невеоятно шлифован пас. Коректно­стта и кавалерството го караха понякога да от­стъпва в единоборствата само и само да се избегне грубо стълкновение".

Показателно е развитие­то му като млад играч. И той има шанс да попадне при "сините лъвчета" още когато Борис Василев-Боркиша ги събира на "Могилката", за да ги посвети изцяло на популярната игра. От интересните ме­моари на съотборника му, също покойник, Никола Димитров-Фъц, научаваме, че в още в първите про­верки срещу връстници от други клубове са записани похвални резултати- 6:1 срещу "Славия", 3:1 с "ФК-13". А през 1923 г. срещу "АС-23"- 7:0, срещата е до­кументирана със запазена снимка, на която личат имената на известни игра­чи по-късно като Ат. Атанасов-Министрето, Н. Ди­митров-Фъц, Тумпаров, вратарят Вл. Ватев и др.

Повечето от фотографи­раните в този мач само две години по-късно са в представителния тим за­едно с Ас. Пешев и Ас. Панчев, както и Н. Мутаф­чиев, наричан тогава "На­полеон на българския фут­бол", както и Боркиша.

Прощъпулникът на Жабчо в националния тим е през 1930 г. срещу Югославия (1:6) в Белград, където за­ема мястото на прославе­ния Чумпалов. Само два месеца по-късно в София срещу същия съперник резултатът вече е 2:2.

Ето и други страници от спомените за Жабчо: "През 1932 г. на общославянски турнир в Прага, Левс­ки играе с "желязната" Спарта (Прага), а оценката за Ефремов е блестяща, като напълно е

ОБЕЗЛИЧИЛ прочутия Пешек-Кадя

и получава аплодисменти­те на местната публика, а мачът завършва 1:1. Домакините изравняват едва в 87-та минута. Кадя е без­спорната "русокоса примадона" не само на чеш­кия футбол, но и в Европа. Скромно Жабчо казва, че е научил много от такъв съперник, но безспорно е поласкан от оценките за успеха му срещу такава звезда. Този паметен мач е само дни след епопеята в Бел­град, където българите завоюват Балканската купа. Безспорно за този успех съществен принос има и К.Ефремов. Той е пословично скромен и не разточителства с изявле­ния, но ето какво има в югославската преса за победата на България над Югославия с 3:2: "Българският тим изненада с много силна игра. Показа невиж­дана досега техника и так­тика във всяко отноше­ние. Особено през първо­то полувреме, когато българите бяха като първокласен европейски тим."

За мача с Румъния (2:0) се изтъква високият дух и страшния устрем, който просто е помел съперни­ка. За спечеленото високо мнение в Белград сред най-силните играчи е Жаб­чо Ефремов. А той след Балканиадата и турнира в Прага, скромно казва:

"това бяха най-щастливите дни в моя живот"

и намеква, че няма място за успокоение и самозаб­рава.

По ирония на съдбата през 1933 г. К. Ефремов преживява мадридската катастрофа. Изневерил на себе си, не сдържа нерви­те си след несправедлив фаул, рита топката срещу рефера и бива изгонен. Изнервянето идва може би и от автогола, който се е отбелязал малко преди това. Всичко това става при 0:7 в 50-та мин., а докрая испанците вкарват още 6 голя до трагичното 0:13!

Като недостойна, по­стъпката на Жабчо в Мадрид е същински анахро­низъм в цялата му спортна кариера изпълнена с кавалерска игра. Този инци­дент си остава единствен в живота му, продължил във футбола с коректност и майсторство. В навече­рието на световните фи­нали през 1966 г. в разго­вор с футболни ветерани Ефремов казва: "В борба­та трябва да се дава всич­ко, но не бива да се воюва с всички средства, извън позволените. С това убеж­дение обух за първи път футболните обувки. Мно­го факти и случки ми да­ват правото да го отстоя­вам и сега. Помня срещата за световно първенство с Австрия във Виена. Цяло­то първо полувреме ние се борихме с гордо вдигната глава. И срещу кого? Срещу "Вундертима" на Майсъл, срещу Синделар, срещу елита на европейс­кия футбол. И тогава един от нашите не издържа и ритна умишлено съперник. Изгониха го. Тимът ни получи морален шок и рухна. Затова повтарям, че тряб­ва да се борим със страст, с дух, до последен дъх, но като истински спортисти. Мисля, че

НЕ ОТИВАМЕ ДА ОТКРИЕМ СВЕТА, А СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА НИ ОТКРИЕ!

По това време Ефремов е старши инспектор в Ми­нистерството на финансите.

Не случайно Жабчо сочи за пример звездата от световна величина Матиас Синделар, за когото се казва, че е притежавал светкавична техника, че изпъквал като фин дири­гент на атаката, като не­забравим солист и цент­рална фигура на "вундер­киндите". С даровението си Синтелар е имал много прозвища, сред които "Мо­царт на футбола" или "Хартиеният играч", веро­ятно за лекотата, с която владеел топката или пре­одолявал съперниците. Умира по загадъчен начин при нашествието на хит­леристите в Австрия, но десетки хиляди виенчани го изпращат в последния му път.

В почитта на Жабчо към Синделар има и нещо мно­го лично. Той играе срещу Синделар в световната квалификация срещу Австрия (6:1) през 1934 г.

ФОТОСИ ПАЗЯТ СПОМЕНА

за незабравими и привлекателни личности като Матиас и Жабчо. Има ги в архива на големи играчи от онова време като Бачо Кольо (Н. Николов) и Кр. Стоичков.

За голяма изненада Кон­стантин Ефремов прекра­тява футболната си кари­ера в разцвета на силите си - само на 28 години! Както пише в в биогра­фичната му бележка от онова време- "...останал разочарован от нашата действителност".

Димитър Попдимитров, в-к "Левски"