Борислав Габровски

Малцина живи футболисти и любители на футбола отпреди войната и днес могат да ви разкажат какви ли не пикантни истории за един футболист, който не знаеше що е страх на футболния терен. Става дума за Борислав Габровски - Габрата (30.1.1910 - 14.8.1977). Наистина много са неговите прояви, които будят противоречиви чувства. Започнал своята кариера в столичния АС-23, където се утвърждава като полузащитник и на националния тим, той най-изненадващо влиза в конфликт с ръководството на клуба си и преминава в "Левски". Това за времето си е сензация, която дълго не слиза от страниците на спортния печат. До това време той вече е държавен първенец през 1931 г. с АС-23, като при това е "антигерой" на финалния мач АС-23 - "Шипченски сокол" (Вн), тъй като при 2:1 за варненци счупва крака на техния футболист Георги Пармаков и варненци напускат терена, а съдията регистрира служебен резултат за АС-23.

Най-често разказваната история за Габрата е от квалификационния мач за II световно първенство по футбол, игран на виенския стадион "Пратер" през 1934 г. между България и Австрия (1:6). По това време австрийският "вундертим" диктува футболната мода в Европа, а неговите звезди Синделар и Науш са най-прочутите му играчи. Габровски има задачата да пази Науш и при една остра схватка му счупва крака. Капитанът на австрийците Сеста му иска обяснение, но получава такъв плесник от Габрата, че пада на земята. Естествено Габрата е изгонен от терена.

Въпреки тези инциденти, изреждането на които може да продължи дълго, дават изкривена представа за един голям футболист, какъвто бе Борислав Габровски. Визитната му картичка говори за това. Неизменен участник е в националния тим от 1931 до 1938 г. с 30 мача с националната фланелка с 4 на гърба. Шампион е във II турнир за Балканската купа в Белград и в V турнир в София.

Държавен шампион е с АС-23 през 1931 г. и с "Левски" през 1933 и 1937 г., въпреки че в последния случай пак в негов стил напуска столичани в последната фаза от шампионата и играе срещу тях в редиците на другия финалист "Левски" (Русе).

Общо в тима на "Левски" играе 8 сезона (1933-1940), като участва в 81 шампионатни мача с 6 отбелязани гола, 9 мача за Царската купа, 26 международни и повече от 65 други мача.

Полузащитник с предимно дефанзивни функции, Габровски благодарение на отличната си физика и твърдост в двубоите бе душата на "Левски" и националния тим в много от най-решителните им мачове. Мъжествеността и високият му дух даваха сили на съиграчите му и разколебаваха противника. Това е най-важното, с което ще се помни Борислав Габровски. Другото са подробности.

За първите си стъпки във футбола казва:
- В родния си град гонех топката с децата от махалата. После в клуба "Силен удар". През 1922 г. дойдохме в столицата, влязох в "Отечество", подир това в "Стара планина" и в "Спарта" - по-късната "Шипка"... През 1929 г. беше дебютът ми в националния тим.

За Габровски - в годините, когато е сред най-популярните звезди, е дадена следната оценка: "Той е от футболистите, които се борят

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ

Винаги е давал всичко...." А гренадирът от много битки обръща внимание на следното: "Нашият дух може да е несъкрушим, но нашите сили не са неизчерпаеми. За това трябват грижи..."

За сегашното поколение ще поясним, че с признанието гренадир са били отличавани само най-изтъкнатите имена през трийсетте години, доказали класата си, проявили се с мъжество на международното поле. А що се отнася до Габровеца или Габрата, както са го наричали, той решително и всеотдайно се е хвърлял в огъня на най-разгорещените схватки. Може б буйната му кръв е била причината и за по-твърдите стълкновения, дори за прегрешения, до каквито за жалост се стига на терена, когато се развихрят страстите що се отнася до случая по времето на държавния финал с "Шипченски сокол" (Вн) в София през 1931 г., когато е счупен крак на варненски състезател и отборът му отказва да продължи, ако не бъде отстранен Габровски, той самият споделя: "Съжалявам за станалото, но и с възмущение отхвърлям обвиненията, че съм ритнал умишлено. Напротив, когато спирах топката, Пармаков се засили да ритне, обаче вместо в топката, кракът му попадна в моята обувка..." Потърпевшият е на друго мнение (и след години), твърдейки, че нараняването е станало нарочно. Препоръката на специалистите - Габровски да се откаже от грубости, които ще го провалят като играч.

И може би упрекваният търси своего рода реабилитация, включително с представянето си като национален избраник, който също е в супертонус, за да бъде спечелена Балканската купа по време на белградската епопея. За този подвиг и неговият портрет е вплетен в лавровия венец, поздравил в печата победителите. Марширува гордо той в редиците на окичените с цветя и медали футболни величия, когато цялата столица и страната ликуват. От в. "Спорт" черпим и казаното от "бойкия и неуморим" Габровски "Дано тази радост не се засенчи никога!"

През 1933 г. шества

С ЯРКОТО СЪЗВЕЗДИЕ НА "ЛЕВСКИ"

в крайната фаза на държавното първенство, когато са пометени кюстендилският "Борислав" с 9:1, ямболският "Ботев" с 4:2 и "Шипченски сокол" с 3:1.

За зла беда - поради контузия, не е могъл да излезе срещу испанските фурии, начело с легендарния вратар Рикардо Замора, нанесли ни в Мадрид най-тежкото поражение (0:13). Някои твърдят, че дори е трябвало да поеме едно от флагчетата на страничен съдия, влизайки в незавидната роля и на ням свидетел (от най-близо) на най-големия резил. Сетне при гостуването пък в Сарагоса (4:2) изнемогва с подутия си глезен и не довършва мача. Така споменът му за това фатално турне става още по-черен и противен.

Волята и амбициите му отново го изправят на бойна нога. Зареждат се мачове през 1934 г. с националната кохорта, в които има заслуга за ласкави оценки: "От халфовете най-добър бе Габровски, по-добър и от Ефремов. Те и двамата трябваше да се връщат назад и да вършат работата на бековете, които често не знаеха какво правят..." Ето и друга: "Той има сигурна и постоянна игра. В най-добрата си форма е откакто го познаваме."

Оказва се, че е между единствените ни двама национали (заедно с Любомир Ангелов - Старото), които изнасят на плещите си и петте ни световни квалификации през 1934 г. (срещу Унгария 1:4 в София и 1:4 в Будапеща, срещу Австрия 1:6 във Виена) и през 1937-1938 г. (срещу Чехословакия 1:1 в София и 0:6 в Прага). В този сериал похвално е, разбира се, само ремито срещу световния вицешампион от Рим през 1934 г. А в срещата на "Пратера" след контузията на австрийския капитан Науш (извадила го от строя), както и по-късно заради спречкване с друг противников състезател, на Габровски е показан пътя към съблекалнята. Той обаче не е лишен от права за следващия двубой в Будапеща, където пък - научила за случилото се във Виена - унгарската публика му устройва овации, плащайки данък на комшийски пристрастия.

За да запълним пропуснатото в хронологията, ще се върнем на споменатия факт, когато временно е в русенски одежди. И участва срещу "Левски" (Сф) на финала за държавно първенство. Трябва да възпира устрема на Михаил Лозанов, иначе негов събрат в редиците на "сините" или с националите. И макар че Танка все пак изсипва един снаряд в мрежата на русенци, те под командата на играещия треньор Габровски самоотвержено отстояват 1:1. На следващия ден обаче столичният гранд е в стихията си и с голове на Мих. Лозанов, Ас. Пешев - Капуй и Ив. Григоров завладява шампионската корона.

На прощалния мач през есента на 1941 г. му връчва дар от ръководството на "Левски" тогавашният председател Стефан Проданов.

Прелиствайки дневника си от 1953 г., когато свалях войнишката униформа, за да облека фланелката на "Ботев" (тогава ДНА), се натъквам на редове и за наставника ни Борислав Габровски, поел треньорското кормило в първите месеци на годината. Записал съм нещичко от кредото му:

"Дори кросовете трябва да бъдат съобразени с ритмиката и особеностите на играта, която е придружена с богат асортимент от бягания, с придвижване дори ходом, но и с подскоци, с резки обръщания, с различни спринтови отсечки... В заниманията аз държа и на упражнения с въже. Лично на мен някога ми се отразиха много благоприятно за шлифоване на бързината... Иначе за мен играчът се ражда с необходимите природни дадености и треньорът само ги доразвива и усъвършенства в тон с модерните изисквания."

Георги Манов и Димитър Попдимитров - в. "Левски", брой 1 (2000 г.)