Няма как да не изкажем своята позиция по повод вчерашните събития, свързани с любимия клуб.
Случката даде повод на всякакви журналисти да се упражняват върху гърба на фуболния "Левски" и неговите привърженици. В интернет форумите и социалните мрежи валят всякакви коментари от всякакви хора. Онова, с което ние не сме съгласни, са поредните квалификациите за "лумпените" и т.н. Ние също видяхме хората, които вчера прекъснаха пресконференцията. Това бяха наши приятели и познати, хора, които присъстват на почти всички мачове на любимия клуб в България и вече ставащите все по-редки изяви в чужбина. Хора, които организират и са отговорни за невероятните хореографии и изпълнения на южната трибуна и множеството снимки, на които всички ние се възхищаваме след това.
А обидните квалификации идват от едни коренно различни хора. Такива, които стъпват само на евромачовете (все пак нашето първенство е уредено, какво да му гледат?), фенклуб "Българи, юнаци" (подкрепяме всички български отбори в евротурнирите, без значение колко са ни плюли или навредили по един или друг начин, нали сме българи... само когато побеждаваме), пораженците и мръсните журналисти, боядисани от тъмночервен до (псевдо)син цвят с жълти еврознаци, вместо звезди. Докато последните са ясни, първите два вида можем да ги срещнем едва няколко пъти годишно само и единствено след големи мачове. Споделят и се възхищават на невероятното изпълнение на феновете - "вижте колко сме добри", "Левски завинаги", "надвикахме ги", "победихме ги" и т.н. Излишно е да споменаваме, че около подготовката на въпросното изпълнение тези хора... ги няма. Те са с клуба само при победите, те дори не искат да подпомагат финансово или с труд инициативите на привържениците, просто приемат крайното изпълнение и се стремят да се впишат в него. Иначе си имат един любим клуб, разбира се, ама е чуждестранен и с множество успехи. В момента не се интересуваме от тях, а и сме сигурни, че с трепет следят по-скоро представянето на отбора от Разград в Лига Европа, отколкото събитията в "синия" клуб.
Така стигнахме до пораженците. Това са най-обикновени хора и привърженици, които не се вписват в предходните три групи. При тях лошото е, че приемат всичко отгоре безпрекословно, без да задават въпроси, без да искат отговори, само с мълчаливо съгласие и безотговорна приемственост.
Две полувремена по 45 минути, 1 почивка по 15 минути, 24 часа в денонощието, 7 пъти в седмицата и 365 пъти в невисокосната година ние, "лумпените", повтаряме, че всички левскари сме едно. Участваме в подготовка, подпомагаме инициативи, стремим се да бъдем полезни с каквото можем, без да търсим деление на "ние" и "вие". Разделението, на което сме свидетели в момента, не идва от "нас", а от "вас". Забележете, че местоименията ги пишем в кавички, не е случайно!
Наистина, случилото се с Ивайло Петев е унизително. Но ние, левскарите, по-малко унизени ли сме? Докога ще търпим? Колко още? Погледнете какво става в клуба ни, братя и сестри. Тодор Батков. Човек, срещу когото неведнъж възроптахме, нашия вик обаче заглъхна поради сравнително кратката дупка, в която се намирахме. Една от най-противните личности, стъпвала в клуба, наравно със спуснатите от БКП ръководители преди 1989 година. За едни сътрудник на Държавна сигурност, за нас ветропоказател, насочван от моментното политическо състояние на паричните потоци. Станахме свидетели на абсурдни трансфери на още по-абсурдни футболисти, които никога не трябваше да стъпват в любимия клуб. Най-позорният е случаят с привличането на Базил де Карвальо, който се подигра със синята фланелка, докато беше в "Локомотив" (Пловдив), но все пак видя трансфер в "Левски". Минаваме през продажника Генков и стигаме до откровената курва Димитър Макриев, който през 2002 година избяга от юношеския отбор на "сините" за да отиде във вечния противник ЦСКА и доказал се като откровен некадърник по терени из цяла Европа, но направил "феноменална" кариера в Израел.
На фона на всичко това "гениалното" ни ръководство реши да изрита досегашния треньор Славиша Йоканович - човек, който нямаше никаква дума по трансферите и доведе един-единствен футболист - вратар, допуснал 1 гол в 5 мача. Наистина, началото на сръбския специалист в "Левски" беше отчайващо, но всички фенове видяха, че все пак работи и реализира някакъв прогрес и затова го подкрепиха. А малоумното ни ръководство взе "гениалното" решение да го смени след абсурдно равенство и точно преди най-важния сблъсък за първенството. Защото Вечното дерби никога не е зависело от моментната форма на кой да е от двата отбора.
За капак дойде назначаването на Ивайло Петев, "който от дете бил фен на ЦСКА". Съвсем логично е, че по-темпераментните привърженици на клуба няма как да търпят подобна гавра.
И пак стигаме до въпроса за пораженците. Съвсем директно ние от Сини 1914 искаме искрено да се запитате защо обичате "Левски"? Защото ние не се съмняваме, че обичате клуба, въпреки че използваме това противно за нас обръщение "вие". Нали "обичта към сините не се измерва с титли и купи, нито в класирания в евротурнирите". Не е ли вярно, че "Левски е много повече. Той е идея, вяра, пристан, упование"? Какво стана, че идеалите толкова много се промениха и вече приемате абсолютно всичко отгоре?
Не виждате ли, че за първи път в историята на клуба на терена няма левскари? Имаме един младок - Антонио Вутов, и една надежда за него. Но други нямаме, другите са продажници или наемници, без значение визитката зад името. Нямаме нито един човек като Гонзо или Кривия, а още по-страшно става ако решим да се върнем назад във времето и да търсим играчи като Гунди, Киро Миланов или някоя друга измежду безбройните "сини" легенди.
Така че, приятели, просто се замислете! Защото "тежко им на победените". Това не го казваме и определяме "ние", та ние с "вас" сме едно! Това го определят онези отгоре...
ЛЕВСКИ ДОКРАЙ !!!
ОтговорИзтриване