Сини 1914

Синята Коледа

2012-01-01T10:33:00.002+02:00

За повече информация: http://fondsectorb.com

Левски - Видима-Раковски 2:1

2011-11-20T10:17:00.002+02:00

19.11.2011
Мачът започна отлично за нас - още в 25-та секунда Дарко Тасевски отбеляза след пас на Ицо Йовов. В 20-та минута обаче защитата ни проспа една атака и гостите изравниха, а до края на първото полувреме играчите ни изпуснаха няколко положения. През второто "сините" се стегнаха и така в 51-та минута вратарят на гостите отби шут на Йовов, но топката попадна във влезлия като резерва Арс, който не сбърка и вкара победното попадение. Футболистите ни пропуснаха изгодни възможности за по-добър резултат, но с оглед слабата атака на "Видима" явно и крехката преднина беше достатъчна за трите точки.

Макар че мачът не беше в късен час, едва 2000 души се осмелиха да дойдат на стадиона. Липсата на динамика в двубоя и малката бройка привърженици не попречиха на ентусиазма в "Сектор Б", който оказа стабилна подкрепа от началото до края на мача.

Привърженици на гостите на стадиона нямаше.

ЦСКА - Левски 1:0

2011-10-29T20:59:00.003+03:00

28.10.2011

Уникален Сектор Б! Въпреки поражението на терена, вчера на трубините загубиха единствено тези от нас, които се предадоха.

Левски - Калиакра 3:2

2011-10-22T09:15:00.002+03:00

21.10.2011
Неочаквани трудности срещнаха нашите играчи в срещата с иначе непретенциозния отбор на "Калиакра". Още в 3-та минута Тони Калво откри резултата, но само 15 минути по-късно мощен изстрел на Садуа отдалече влезе в нашата врата. В 26-та Дани Младенов отново даде преднина на "сините", а в 53-та Владо Гаджев след мощен спринт и технично прехвърляне на вратаря на гостите направи 3:1. След грешка при изчистване на излезлия напред Пламен Илиев, топката попадна в Хронец, който също от солидна дистанция подобно на първия гол прехвърли вратаря ни за крайното 3:2. Трябва да отбележим обаче, че това са единствените грешки на Илиев досега, с оглед на годините му и иначе силното му представяне в "А група".

За пореден мач регистрирахме ниска посещаемост - едва около 1500 души на стадиона, от които най-малобройната агитка на домакински мачове досега. За представянето й обаче важи шаблонът от предишните мачове - "малко, но качествени".

Нямаше привърженици на гостите.

Левски - Локомотив (София) 4:0

2011-10-02T21:45:00.004+03:00

02.10.2011
Привидно един добър резултат, но не и с оглед на играта. Просто отборът на "Локомотив" беше по-трагичният от двата и играчите им с нищо не показаха, че заслужават дори и точка. Още в 6-та минута след хубаво отиграване Ицо Йовов вкара за 1:0. В 18-та след негов пробив защитата на гостите не реагира както трябва и си забоде автогол. Красив и мощен удар на Симо Райков в 30-та нацели сглобката на вратата, за щастие обаче след това топката попадна в Йовов, който с безупречен удар отбеляза поредния гол. 6 минути по-късно Дарко Тасевски с глава засече центриране. Второто полувреме, или просто поредното отбиване на номера, вече го бяхме гледали в някои от предишните мачове. "Железничарите" пък нацелиха греда след изстрел отдалече, като имаха и още 1 по-опасно положение.

Отново със затворен сектор "В", посещаемостта този път беше едва 4000 души. Сектор "Б" се представи стабилно откъм пеене, макар и да липсваше пиротехника и от двете страни в този мач. Немалко бяха и трибагрениците в южната трибуна.

Едва 50-ина души наброяваше агитката на "червено-черните", доста по-малко от предишни двубои. Пееха по-значимо само през първото полувреме, но явно тежкият резултат ги съсипа.

Левски - Литекс 3:2

2011-09-18T12:34:00.007+03:00

17.09.2011
Вчерашният мач беше поредното доказателство, че няма друг отбор като "Левски", който за 90 минути да те докара от радост до кошмарни преживявания и обратно до радостния завършек. Силно начало за нашите играчи - с голове на Тасевски в 12-та и на Райков в 43-та минута установихме добра преднина през първото полувреме. Шокиращо, но за няма и 30 минути гостите вече бяха извършили всичките си 3 смени. Всичко изглеждаше добре за нас, но явно футболистите ни за пореден път мислеха, че няма нужда да се напрягат повече. В 55-та и 71-та минути обаче защитата ни проспа две атаки на гостите и непокрити играчи в оранжево нямаха проблем да отбележат от непосредствена близост. За щастие обаче на терена беше Владо Гаджев, който за пореден път ни измъкна със страховитата си тупалка от далече само 3 минути след изравнителния гол на "Литекс".

Най-накрая и положителни новини откъм посещаемост - около 10 000 души, голяма част от които в сектор "А". Сектор "Б" започна с конфети и множество пиротехника, като до средата на първото полувреме почти през цялото време нещо светеше или димеше там. Агитката се отчете и с няколко транспаранта - относно насроченото Вечно дерби в петък, официалния празник на град София и едно иронично подмятане към "червените" привърженици относно състоянието на стадиона им.

Около 100 бяха привърженициите на гостите. С нищо запомнящо се не се отчетоха, дори не можаха да се чуят на стадиона.

Левски - Ботев (Враца) 3:0

2011-08-28T10:58:00.002+03:00

27.08.2011
Най-после една уверена победа на Герена, постигната макар и с игра през едва половината мач. Мощен удар на Владо Гаджев в 30-та минута рикошира в играч на гостите, заблуди вратаря им и топката се озова зад гол-линията. В края на полувремето Дарко Тасевски свали с глава топката към оставения непокрит Арш, който отбеляза за 2:0. Само минута по-късно отново Дарко пусна дълъг пас по земя наляво към Райков, който със силен удар оформи крайния резултат. През второто полувреме последва отбиване на номера и разхождане на новите екипи.

Отново едва около 2500 души на стадиона. Стабилно представяне на агитката в Б, включващо мощни изпълнения до 20-та минута и в края на мача. Десетина мощни факли огряха Сектор Б в началото на второто полувреме. Привържениците там се отчетоха и с един транспарант против безумното решение на БФС дербито с ЦСКА да се играе в делничен ден от 14:30 заради изборите, един в отговор на "червената" агитка за подигравките с отпадането от "Спартак" Търнава в евротурнирите ("Сексът още не е започнал, а вас ви удавиха в сперма", касаещ и приятелството им със "Стяуа") и един отново за същите, които в мача си с румънците изкопираха не особено кадърно една хореография на италианския "Милан". Последният гласящ иронично "Fossa dei praseta" по аналогия с легендарната италианска групировка "Fossa dei leoni".

Около 100 бяха привържениците на "Ботев" Враца. През първото полувреме се представиха доста добре откъм песни, но през второто намалиха децибелите.

Левски - Монтана 1:0

2011-08-22T10:21:00.002+03:00

21.08.2011
Трагичен мач, в който единственото положително беше победата. В 9-та минута новото попълнение Тони Калво беше спънат в наказателното, а Шурд Арш вкара отсъдената дузпа. И мъките започнаха. Слаба игра, неадекватни прояви, две почивки за вода по около минута за балерините на терена и бавене в последните минути. Това просто не беше нашият "Левски"...

Около 3000 души присъстваха на това подобие на футбол, 500 от които в Сектор Б, а от тях - половината под сянката при оградата на А сектор. Поради започващия ремонт в сектор В, хората с абонаментни карти за там бяха изпратени в А. Като за непретенциозен мач представянето на агитката беше задоволително - мощно първо полувреме, димки в началото на второто и след средата му - лежерно до края.

След последния съдийски сигнал агитката символично обърна гръб на футболистите до напускането им на терена, мощни освирквания за играчите ни пък се чуха от А сектор.

Нямаше привърженици на гостите на стадиона.

Левски - Славия 1:0

2011-08-09T11:48:00.003+03:00

08.08.2011
Победа на старта на новото първенство и нови надежди с оглед на новите попълнения. Така може да се обобщи иначе неугледният мач със "Славия", едно бледо и мизерно копие на някогашното Най-старо столично дерби. В 27-та минута Иван Цветков от въздуха засече центриране на Тони Калво и отбеляза гола. Испанецът изигра много добър мач до 70-та минута, когато си изкара безсмислен втори жълт картон и напусна играта. До края на мача славистите пък направиха всичко възможно да загубят.

Едва около 3000 души благоволиха да присъстват на мача след отпадането от "Спартак" Търнава за Лига Европа. По традиция Сектор А отново беше с най-висока посещаемост, докато агитката в Б наброяваше позорно малкото 500 души. Като за малко хора песните бяха на ниво. Една мощна синя димка и транспаранти в подкрепа на арестуваните членове на "София Запад" (по подозрение за взривяване на партийните офиси през миналия месец) допълниха представянето на Сектор Б.

Около 80 души наброяваше агитката на "Славия". Те също издигнаха плакати в подкрепа на момчетата от "София Запад", на което Сектор Б отвърна с ръкопляскания. През второто полувреме запалиха няколко факли зад знаме "Истински и верни".

Левски - Спартак (Търнава) 2:1

2011-07-29T15:37:00.005+03:00

28.07.2011
Отлично начало на новия сезон за "сините". Мачът обаче няма какво да се коментира - след безлично първо полувреме, редица пропуски и почти изцяло второ такова, дойде и най-лошото за нашия отбор. В 80-та минута беше отсъдена дузпа за гостите след нарушение на Милиев в наказателното и Томашек смълча целия стадион от бялата точка. 9 минути по-късно обаче Владо Гаджев взе нещата в свои ръце и чрез неговия специалитет - мощен удар от далече, закова топката в горния ляв ъгъл на вратата на словаците. Отборът ни се вдигна на щурм и в 92-та след центриране на Райков отляво, Арш от непосредствена близост отбеляза и хвърли целия стадион в екстаз.

Около 15 000 души имаше на стадиона, почти пълни сектори А и Б. Мощна подкрепа от агитката от началото до края на мача, дори и след гола (както и трябва).

За гостите това беше може би най-тежкото гостуване в живота им. На път за София при нелеп инцидент е починало едно момче от тяхната агитка, поради което половината от тях са се върнали обратно в Търнава. В негова памет през първото полувреме останалите около 250 словаци оформиха кръст и не скандираха нищо. През второто извадиха всичките си знамена и пееха до края на мача, но на фона на Сектор Б нямаше как да се чуят. Левскарите в Б изразиха съпричастност с транспарант на английски "Скърбим с вас. Почивай в мир, Томас".

Статии в блога

2011-07-18T15:59:00.006+03:00

Статиите в блога вече са подредени за по-лесно намиране. В дясната част на екрана под календара има ново поле с две страници.

Във "Всички мачове по сезони" можете да видите пълния списък с официалните срещи на ФК "Левски" от изминалите 2 сезона, подредени хронологично, както и линкове към съществуващите статии в блога.

В "Статии в блога по съперници" можете да видите линкове към статиите в блога спрямо отборите, които са играли срещу "сините", подредени по азбучен ред.

Левски - Монтана 3:0

2011-05-27T22:04:00.003+03:00

27.05.2011
Последен мач от първенството, изигран на нашия изконен стадион. Играчите ни не срещнаха затруднения и победиха с добър резултат. В 31-та минута Веско Минев засече центриране отдясно и откри резултата. В 65-та и 66-та минути Гара Дембеле и Ицо Йовов забиха по още едно попадение. В началото на мача Сашо Александров беше изпратен с мощни аплодисменти и скандирания, тъй като поради неизвестни причини гениалното ни ръководство не му е предложило нов договор. Кривия не взе участие в мача поради контузия. Последен мач и за головата машина Дембеле, а също може би и за още една част от отбора.

Независимо от хубавото време и доброто местоположение на стадиона, посещаемостта беше катастрофална - едва около 3000 души, огромна част от които в Сектор А. С оглед на бройката си, агитката в Б се представи доволно добре.

Нямаше привърженици на гостите.

Академик - Левски 0:3

2011-05-21T22:49:00.005+03:00

21.05.2011
Безпроблемна победа за "Левски", постигната почти на ходом. Домакините вече бяха изпаднали, ние бяхме твърдо на втората позиция в класирането и липсваше каквато и да е интрига. Владо Гаджев заби първия гол в 32-та минута от пряк свободен удар. До края на мача пък не се случи нищо особено, с изключение на няколко добри прояви на Дембеле и Сашо Александров. Влезлият пък като смяна Дани Младенов с два мощни удара в 85-та и 90-та минута оформи крайния резултат. Мариян Огнянов пък добави още един мач в колекцията си от трагично представяне и накара близо 1000-та човека на стадиона да се чудят защо е титуляр и защо изобщо го пускат да играе...

Макар и доста малобройна, агитката се представи на ниво. Малко преди гола запалиха 2 мощни димки, които принудиха съдията да прекрати мача за известно време след попадението на Гаджев. Като за скромна бройка, пеенето обаче беше добре. В началото на второто полувреме разпънаха транспарант "Ицо, остани при нас", касаещ Христо Йовов.

Имаше и привърженици на "Академик" в Сектор А, които се обаждаха на моменти, но е трудно да се съди за бройката им, тъй като не се бяха разграничили от левскарите.

Левски - Славия 3:0

2011-05-20T07:05:00.005+03:00

18.05.2011
Добър мач за "сините" с добър резултат в слънчевия следобед. След редица плахи опити, в края на първото полувреме Ицо Йовов се измъкна зад защитата на "Славия", финтира вратаря и откри резултата. От сходна ситуация в 68-та минута Владо Гаджев удвои резултата почти по същия начин. Йовов беше точен отново в 86-та след красиво отиграване. Резултатът не е особено показателен, тъй като следващата седмица славистите трябва да играят на финал за Купата на България и в този мач, който е без значение и за двата отбора, играха колкото да поддържат формата си.

Късният делничен следобед, макар и придружен с хубаво време, се отрази показателно и на посещаемостта. Около 5000 души присъстваха на стадиона, множеството от които бяха в Сектор А. Агитката в Б се представи горе-долу добре - бяха извадили няколко от новите големи знамена за веене и през цялото първо полувреме държаха голямо знаме "1914!", напомнящо на ръководството, че историята не трябва да се подменя.

Близо 40 човека бяха привържениците на "Славия". Не се отличиха с нищо, а през второто полувреме просто седнаха да изгледат мача.

Левски - Литекс 2:0

2011-05-09T16:29:00.009+03:00

08.05.2011
"Сините" успяха да победят в един наистина напрегнат двубой. Още в началото играчите ни упражниха мощен натиск срещу противника, който се беше затворил в своята половина, но поглеждаше и към нашата врата. Така беше до 65-та минута, когато гол на Дембеле беше отменен заради засада. Но само 15 минути по-късно чернокожият голмайстор беше перфектно изведен от Грийн, откъсна се сам срещу вратаря и с мощен удар откри резултата. Заради забавяне на играта Веско Минев си изпроси излишен втори жълт картон и напусна терена в 89-та минута. Точно когато "Литекс" напираха да изравнят обаче, Дани Младенов с мощен спринт се откъсна отляво и подаде на Ицо Йовов, който този път не сбърка на празната врата и прати близо 5-те хиляди души на стадиона в небивала радост.

Силно представяне на агитката имаше след поредицата от "малки" мачове. Мощна димка опуши почти целия Сектор Б още в началото на мача. Привържениците там направиха и нещо като минихореография от откраднати знамена на Литекс, Пирин, ЦСКА, Спортинг Лисабон и Рапид Виена (последното е наказано от "червени" фенове, които при среща с левскари са го изгубили заедно с още няколко свои знамена). Много настроение, няколко нови "аранжимента" на стари песни и мощни скандирания, подхващани на моменти от целия стадион. През второто полувреме се опъна голямо знаме с лика на Андрей Монов и транспарант отдолу "Винаги с нас" в негова памет. Малко по-късно агитката вдигна и транспарант "20 години са нищо", касаещи безумното решение на българския съд убиецът на Андрей да лежи само 20 години в затвора.

Задължително трябва да се отбележи и присъствието на двайсетина деца от Босилеград в горните редове на Сектор А, които не спряха през целия мач да викат "Левски, Левски" и да развяват българското знаме. Напомняйки на всички нас, свободните българи, че нашите събратя в Западните покрайнини не са забравили своите корени, въпреки тежката си участ.

Около 100 души наброяваше агитката на гостите. Развяваха 4 големи знамена и в началото на второто полувреме запалиха няколко мощни факли, но за целия мач се чуха само веднъж.

Левски - Сливен 5:0

2011-05-02T17:35:00.001+03:00

01.05.2011
Най-голямата победа на "сините" срещу най-слабия съперник при най-ниската посещаемост за сезона досега. Още в 9-та минута Дембеле добута една топка за 1:0, в 25-та проби мощно отляво и центрира точно на Матондо, който заби второто попадение в мача. 4 минути по-късно двамата си размениха ролите и от аналогична ситуация Матондо асистира на Дембеле. Дясната част в защитата на "Сливен" явно се оказа слабото звено при гостите. В 75-та минута Дани Младенов достигна един дълъг пас отляво и с точен удар заби четвъртото попадение. 3 минути преди края Дембеле също се откъсна отляво и оформи своя хеттрик. Героят на мача ще бъде запомнен и със стряскащите си пропуски в 4-5 голови ситуации, изведен от завърналия се Дарко Тасевски. "Сливен" от своя страна заслужават похвала, че се опитаха да играят футбол, вместо да се затворят изцяло в своята половина, но за тяхно нещастие това им костваше разгром.

Близо две седмици в продажните медии се спекулираше с бройката зрители на този мач, но и ние чрез нашата апатия допринесохме това да стане факт - около 1500 души на стадиона. През цялата първа част на мача привържениците в "Б" държаха транспарант, напомнящ за клането в Батак. Уви, няма какво друго значимо събитие да се отбележи.

В клетката за гости имаше трима души, като не стана ясно дали са привърженици на гостите или просто бяха решили да гледат мача там.

Левски - Черно море 1:0

2011-04-18T15:28:00.003+03:00

17.04.2011
В студената неделна вечер наблюдавахме едно повторение на предходния мач с "Видима". Отново гостите се бяха окопали в собственото си поле и разчитаха на късмета си. Отново отборът ни игра добре и създаде множество положения, които обаче не успя да реализира. Изявите на Ицо Йовов пък редуваха освиркванията с ръкопляскания, а отново добро впечатление направи младият ни вратар Пламен Илиев. Попадението за нашия отбор отбеляза Иво Иванов в 58-та минута след мощен шут отляво. Малко по-късно Йовов нацели напречната греда след красиво отиграване, а гостите изпуснаха 3 по-чисти положения до края на мача.

Трагична посещаемост - по-малко от 2000 души присъстваха на стадиона. "Сектор Б" държа ниво колкото да се води, че има някакви хора там. Все пак сме виждали и далеч по-добри изпълнения от агитката. В началото на второто полувреме в "Б" се запалиха няколко факли и димки.

Около 20-ина души наброяваше агитката на гостите. Не се отличиха с нищо значимо обаче.

Почистването на Витиня

2011-04-03T11:37:00.002+03:00

С известно закъснение отбелязваме едно случило се важно въбитие, а именно почистването на паметната плоча на Котков и Гунди, както и пространството около нея. Макар и за изключително кратко време - в продължение едва на около 2 седмици, и информация само в интернет, немалко левскари безкористно се отзоваха и събраха една доста значима сума, с която се закупиха бои, материали, цветя и дръвчета. В предварително уговорения ден - 27-ми март, около 60 човека потеглиха с коли от София към прохода Витиня.

Само за няколко часа приличащата на бунище поляна беше разчистена до неузнаваемост, по нея бяха засадени цветя, храстчета и дръвчета. Захвърлената конструкция от някогашното строителство на виадуктите пък беше изцяло пребоядисана и благодарение на няколко талантливи момчета превърната в един уникално красив паметник на двете легенди на българския футбол. Една от стените на близкото заведение пък грейна със синя купа, топка и бутонки от времето на прохождането на футбола в България. Паметната плоча беше старателно почистена, буквите по нея - пребоядисани, а в саксиите отстрани бяха засадени цветя.

Дано това почистване се превърне в традиция и това място никога отново да не изпада в предишното си окаяно положение.

Левски - Видима 2:0

2011-04-03T10:45:00.004+03:00

02.04.2011
В съботната вечер наблюдавахме очаквана победа срещу последния в класирането. Трите точки обаче не бива да ни заблуждават, отборът ни все още играе неуверено и пропуска да реализира изгодни положения. Първото полувреме протече почти изцяло в половината на гостите. На няколко пъти топката минаваше на сантиметри от вратата на "Видима", но явно играчите ни не бяха достатъчно съобразителни. След почивката "сините" наложиха стабилен натиск и в 55-та минута получиха правото да изпълнят дузпа след като футболист на гостите игра с ръка в наказателното. Мощният шут от бялата точка на Гара Дембеле за малко не скъса мрежата на вратата. Има-няма 15 минути по-късно след центриране Милиев свали топката към Иса, който на 2 метра от голлинията не сбърка и оформи крайното 2:0. До края на мача Владо Гаджев и Веско Минев се отчетоха с ужасяващи пропуски, които тотално можеха да съсипят гостите.

Позорно слаба посещаемост на Герена - около 1500 души присъстваха на стадиона в най-рехаво посетения мач през сезона досега. Привържениците в "Б" обаче явно бяха решили да се позабавляват въпреки малката си бройка и се представиха доста добре, непрестанно подканвани от човека, който дава тон за песните. В края на мача агитката се премести до оградата при "Сектор А".

Секторът за гости си остана празен. Впечатление прави, че беше разчистен от металните основи за седалките и явно ръководството има сериозното намерение да го ремонтира след случилото се на Вечното дерби. Няма да е зле обаче мустакатият адвокат и подопечните му да се сетят, че на този стадион, чийто експлоатационен срок като цяло отдавна е изтекъл, има и още 3 сектора, един от които (Б) има крещяща нужда от ремонт. Но явно трябва да чакаме трагедията да се случи (не дай си, Боже), за да се вземат някакви мерки...

Левски - Ямбол 82:76

2011-03-13T10:31:00.004+02:00

12.03.2011
Втора победа на "сините" за деня след успеха на футболния отбор срещу "Черноморец". Този път баскетболистите ни се наложиха над "Ямбол". От началото на мача точките се движеха приблизително равно, но във втората част нашите играчи реализираха преднина от 10 точки, която приблизително поддържаха до края на мача.

Стабилна агитка от около 50 души беше дошла да подкрепи баскетболистите веднага мача на "Герена" и както при почти всеки мач в зала се получи добро представяне. Малко изненадващо, но близо половината зала пък подкрепяше ямболския тим.

На 14-ти март (понеделник) от 18:00 пак в "Универсиада" сините, които са и носител на Купата на България, излизат на финал срещу отбора на Лукойл.

Левски - Черноморец 1:0

2011-03-13T10:15:00.004+02:00

12.03.2011
В топлия съботен следобед "Левски" успя да надиграе "Черноморец" със скромното 1:0. На терена отборът ни стоеше добре и създаде доста опасни положения, но играчите не можаха да нацелят рамката на вратата. "Акулите" от своя страна бяха дошли да изтискат някоя и друга точка и често бавеха топката. След една добра комбинация през второто полувреме мощен шут на Владо Гаджев се отби в напречната греда. В 72-та минута след центриране на Ицо Йовов от корнер Дарко Тасевски се оказа на правилното място и засече топката на празна врата. Бурни аплодисменти при всяко отиграване на вездесъщия Сашо Александров, влязал като смяна в 62-та минута, и мощни скандирания в подкрепа на младия вратар Пламен Илиев - друго няма какво да се отбележи в този мач.

Прилично представяне на агитката на фона на близо 5-те хиляди души, решили да посетят мача. На няколко пъти по уредбата на стадиона беше обявен призив да се подкрепи и баскетболния ни отбор, играещ от 20:15 и се получи добро "афтърпарти".

Секторът за гости пък остана празен.

Локомотив (София) - Левски 0:2

2011-03-06T22:00:00.010+02:00

06.03.2011
В този наистина студен ден "Левски" спечели задължителни три точки, макар и играта на двата отбора да беше трагична. В 16-та минута вратарят на "Локомотив" не може да избие добре мощен шут на Дембеле и топката влетя в мрежата за 0:1. В края на първото полувреме след центриране от корнер играч на "червено-черните" не беше достатъчно съобразителен и си вкара автогол. До края на мача и двата отбора имаха по две по-сериозни положения, но нищо повече, заслужаващо си да се спомене.

Трагична посещаемост - има-няма 1000 човека в "сектор Б" и още стотина в "А". С оглед нулевите температури, явно повечето привърженици бяха решили да изгледат мача на топло у дома. Въпреки че срещата се игра на изконно нашия стадион...

Мощно начало за агитката в "Б", която не спря да пее през целия мач. Феновете издигнаха два транспаранта - "24 май 1914, роди се Левски София!", насочен към онази част от ръководството ни, която си мисли, че може да подменя историята на клуба както си поиска. Вторият - "Байко, ще те помним вечно", придружен с мощно скандиране на името на Киро Миланов, е възпоменателен за легендата на "сините", която ни напусна наскоро. Делящ голмайсторския приз в турнира за КНК през 1976/77 година и заедно с множеството си голове Киро Миланов остана запомнен като един от най-значимите български футболисти. Почивай в мир, Байко!

Агитката на "домакините" не спря да подкрепя отбора си през целия мач, за което заслужава похвала. През второто полувреме опънаха транспаранти към ръководството си "Нямаме школа и стадион, шефове си имаме цял тон". За съжаление отнесоха и много излишни псувни от "Сектор Б" незаслужено... поне до последните минути на мача, когато "червено-черните" заквичаха познати нам скандирания...

Левски - ЦСКА 1:3

2011-02-27T10:08:00.008+02:00

26.02.2011
Този мач просто няма какво да се коментира - една доста тежка загуба, имайки предвид, че и четирите попадения бяха дело на футболисти на "червените". По настройката преди мача се очертаваше нашите играчи да победят с разлика, при което те май се надяваха на същото и не си даваха особени усилия... и резултатът не закъсня. От 3 удара в рамките на вратата "червените" дръпнаха стабилно пред невярващата на очите си публика. Силите и съобразителността на левскарите стигнаха само за една по-опасна атака и мощно центриране отдясно, при което играч на ЦСКА наниза топката в собствената си врата. Слаб "Левски" и незаинтересовани играчи... какво повече се иска за да загубиш дерби?

Обстановката по трибуните следваше очакванията за разгром, както и последвалия провал. Един невероятен Сектор Б, който започна мача със стотици знамена и балони. Мощно пеене и стабилна подкрепа до третия гол, след което отчаянието се настани в редиците на "сините". Песните позаглъхнаха, може би логично поради студа, но за дерби - просто недопустимо.

Интересен момент в края на първото полувреме - редица пленени червени знамена и част от хореография на ЦСКА покриха Сектор Б, очертавайки най-мощният удар на българската ултра сцена досега. По оградата между секторите А и Б не спираше пламъкът от горящи червени артикули. През второто полувреме в Б можеше да се види и вече станалото с митичен статут пленено знаме "14".

В края на мача на последните редове се запалиха десетки факли в бял, зелен и червен цвят. Малко по-късно гъсти облаци дим в синьо, бяло и жълто обгърнаха Сектор Б. На оградата в Сектор А през целия мач стоеше около 10-метрово знаме "1914", обърнато към ложите, за да напомня на ръководството ни, че историята не бива да се подменя. Като цяло посещаемостта беше доста слаба - около 15 000 души.

Агитката в сектора за гости няма какво да се коментира. Дошлите с шествие от страх малко под 2000 "души" още с пристигането си на стадиона започнаха да рушат оградите и да хвърлят бетонени парчета и камъни по полицията. За наличие на последното, разбира се, най-голяма вина има ръководството на нашия клуб, което очевадно смята поддръжката на стадиона в прилично състояние за абсолютно излишен лукс. След стабилно хвърляне на факли и бомби в редиците на куките, на последните явно им писна и изхвърлиха всичките гостуващи фенове извън стадиона. Макар че беше доста тъпо без противникова агитка, все пак - "всекиму заслуженото", а и това е често срещана практика в Европа при подобни случаи.

Имаше и около 1000 неадекватни индивида в близост до Сектор В, дошли заради някаква рекламна кампания на нещо-си, което изцяло превърна Вечното дерби в цирк...

Програма на футболния отбор

2011-02-09T12:49:00.009+02:00

"А" група
26.02 Левски - ЦСКА (18:00)
05.03 Локомотив София - Левски (18:00)
12.03 Левски - Черноморец (18:00)
19.03 Калиакра - Левски (18:00)
02.04 Левски - Видима-Раковски (21:00)
10.04 Миньор - Левски (15:00)
17.04 Левски - Черно море (21:00)
24.04 Берое - Левски (15:00)
01.05 Левски - Сливен (21:00)
04.05 Пирин - Левски (16:00)
08.05 Левски - Литекс (21:00)
14.05 Локомотив Пловдив - Левски (18:00)
18.05 Левски - Славия (18:00)
21.05 Академик - Левски (18:00)

Купа на България
06.04 Литекс - Левски (18:00)

! Забележка: За да угоди на телевизиите, БФС може да променя датите и часовете на мачовете както си иска. Така че за промени може да следите сайта на малоумниците от БФС, безумно идиотския сайт за 1237821378 евро на Баждека и адвокатчето или най-добре - форума на Левски.

Програма на отбора по волейбол

2011-01-21T17:17:00.006+02:00

"Сините" заемат едва 8-мо място в първенството от общо 12 отбора, но пък и съставът им е един от най-младите. Ето програмата на волейболния отбор през 2011 година.

В скоби е отбелязан поредният кръг от шампионата.

(12) 22.01.2011 (събота) Левски - Калиакра (18:00, зала "Сиконко")
(13) 29.01.2011 (събота) Пирин - Левски (17:30, зала "Септември", Разлог)
(14) 05.02.2011 (събота) Левски - Марек (18:00, зала "Сиконко")
(15) 11.02.2011 (петък) ЦСКА - Левски (17:30, зала "Васил Симов")
(16) 19.02.2011 (събота) Левски - УНУСС (18:00, зала "Сиконко")
(17) 23.02.2011 (сряда) Черно море - Левски (18:00, зала "Христо Борисов", Варна)
(18) 26.02.2011 (събота) Левски - Габрово (18:00, зала "Сиконко")
(19) 04.03.2011 (петък) Арда - Левски (18:00, зала "Арпезос", Кърджали)
(20) 12.03.2011 (събота) Левски - Монтана (18:00, зала "Сиконко")
(21) 15.03.2011 (вторник) Славия - Левски (17:30, зала "Панайот Пондалов")
(22) 18.03.2011 (петък) Левски - Лукойл (17:30, зала "Сиконко")

!!! Забележка: Възможни са промени в часовете и датите на срещите. За подробности следете програмата в сайта на BGvolleyball или темата за волейбол във forum.Levski.com.

Двайсет години по-късно...

2011-01-20T14:13:00.007+02:00

Програма на отбора по баскетбол

2011-01-10T15:56:00.007+02:00

Ето и оставащите мачове на отбора ни по баскетбол до края на сезона.

Национална баскетболна лига: (в скобите е номерът на кръга от сезона)

(14) 14.01 Левски - Спартак Плевен (зала "Универсиада", 19:00)
(15) 22.01 Левски - Черноморец (зала "Универсиада", 18:00)
(16) 29.01 Лукойл - Левски (спортен комплекс Правец, 17:30)
(17) 05.02 Черно море - Левски (зала "Христо Борисов" - Варна, 17:00)
(18) 12.02 Левски - Ямбол (зала "Универсиада", 18:00)
(19) 26.02 Балкан - Левски (зала "Балкан" - Ботевград, 18:00)
(20) 05.03 Левски - Рилски спортист (зала "Универсиада", 18:00)
(21) 19.03 Спартак Плевен - Левски (зала "Балканстрой" - Плевен, 18:00)
(22) 23.11 Черноморец - Левски (зала "Бойчо Брънзов" - Бургас, 19:00)
(23) 26.03 Левски - Лукойл (зала "Универсиада", 17:30)
(24) 01.04 Левски - Черно море (зала "Универсиада", 19:00)
(25) 16.11 Ямбол - Левски (зала "Диана" - Ямбол, 18:00)
(26) 20.04 Левски - Балкан (зала "Универсиада", 19:00)
(27) 26.04 Рилски спортист - Левски (зала "Арена" - Самоков, 19:00)
(28) 29.04 Левски - Спартак Плевен (зала "Универсиада", 19:00)

Балканска лига:

26.01 Левски - ОКК Белград (зала "Универсиада", 18:00)
02.03 Зрински Мостар - Левски

Забележка: Възможна е промяна в датите или часовете на двубоите. За повече подробности следете сайта на БК "Левски".

Левски - Спортинг 1:0

2010-12-17T14:44:00.009+02:00

16.12.2010
Един чудесен завършек на календарната година и участието в евротурнирите. Температурата от -10 градуса обаче повлия силно и на двата отбора, така че не можахме да наблюдаваме футболен спектакъл. Въпреки лошите метеорологични условия "сините" започнаха уверено мача и имаха своите положения. В края на първото полувреме след мощен пробив отляво Гара Дембеле пусна топката към връхлитащия Дани Младенов, който нямаше как да пропусне на празна врата. Натискът на "Спортинг" се усети след 60-та минута, когато играчите ни предимно се защитаваха, но имаха и няколко добри положения, които не можаха да реализират. Радостно беше да излезем победители от този мач на честта.

Изключително слаба посещаемост за евротурнири - едва около 6000 души присъстваха на стадиона. С оглед на студа обаче всичко това беше обяснимо. Агитката в "Б" започна слабо и до 30-та минута на първото полувреме пеенето беше трагично. След това обаче привържениците там явно "позагряха" и до края на мача показаха какво е истинска подкрепа.

В началото на второто полувреме агитката издигна хореография, гласяща "В памет на българските орли, защитили небето над София". Поводът е годишнината от англо-американските бомбардировки конкретно над София през зимата на 1943-44 година, когато като изключително опасни военни обекти са бомбардирани училища, болници и театри... Откъм "В" сектор беше изобразен в профил гербът на София, откъм "А" - емблемата на авиацията ни по Царско време, а между тях - картина, изобразаяваща подвига на кап. Димитър Списаревски (който за известно време дори е бил играч на "сините"). Голямо знаме с неговия лик пък се развяваше отдолу.

По някое време в горната част на "Б" се запалиха няколко факли, което предизвика смут и нерви сред стюардите. Около стотина души пък решиха да изкарат мача пеейки и скачайки голи до кръста.

Близо 60 души наброяваше агитката на "Спортинг". Пееха отвреме-навреме, към края на мача се отчетоха и с две факли. Чест им прави, че въпреки студа и маловажното значение на мача бяха пропътували цялото разстояние до България.

Левски - Берое 1:0

2010-12-08T20:21:00.009+02:00

08.12.2010
Най-радостното в този мач беше, че свърши, а което също е важно - успешно за нас. Положението на терена до гола може да се опише с едно-единствено изречение и то е "проклетата топка не искаше да влезе в мрежата". Добри атаки за "сините" не намериха своя още по-добър завършек, няколко хубави изстрела отдалеч не уцелиха рамката на вратата, а още в 5-та минута Гара Дембеле удари напречната греда. Нашите пропуски дадоха вяра на беройци, че може изходът на мача да е в тяхна полза, но просто не съумяха да реализират положенията си. В 82-та минута след разбъркване в наказателното Владо Гаджев грабна топката и я заби във вратата на "Берое". Гостите се помъчиха да върнат попадението, но добрата игра на нашите футболисти в защита не им остави възможност. Жребият за 1/4-финалите е на 13 декември от 11:00 часа.

Около 400 бяха привържениците в "Сектор Б" и общо около 2000 на стадиона. Явно поради студентския празник или студа "сините" фенове не проявиха особен интерес към срещата. "Сектор Б" не се представи на ниво, макар че надвика почти същите по численост фенове на "Берое", нещо, което просто беше задължително. Нямаше нито веещи се знамена, нито факли или димки, но все пак през пролетта стартираме с Вечното дерби, така че очакванията за него са големи.

Близо 200 бяха привържениците на "зелените" в гостуващия сектор. Имаха стабилни моменти до средата на първото полувреме и общо около 20 минути през второто, макар че огромна част от песните им беше насочена срещу нас. Останалата пък представляваше кавър-версии на "червената" агитка и някои от по-известните песни на сръбските "Партизан" и "Цървена звезда". В началото на второто полувреме се отчетоха с десетина мощни факли.

Ново - "събития"

2010-12-06T13:53:00.007+02:00

Отстрани на блога е добавена нова секция, включваща предстоящи събития, свързани с отборите ни по футбол, баскетбол и волейбол. С течение на времето ще се стремим да я актуализираме и да включваме събития, свързани със "синьо" участие и в други спортове.

САМО ЛЕВСКИ!

Програма на отбора по волейбол

2010-12-05T11:00:00.002+02:00

Оставащите мачове до края на годината:

11.12.2010 (събота) Левски - Арда (16:00, зала "Сиконко")
17.12.2010 (петък) Монтана - Левски (18:00, зала "Огоста" - Монтана)
22.12.2010 (сряда) Левски - Славия (17:00, зала "Сиконко")
08.01.2011 (събота) Лукойл - Левски (17:30, зала "Младост" - Бургас)

За повече подробности, промяна на датите и класиране вижте:
http://bgvolleyball.com/result.php?group_id=1&season=1&champ=166

1929 - Похвална инициатива...

2010-11-24T16:17:00.003+02:00

През 1929 г. след стачка на част от футболистите на "Левски" е взето решение те да бъдат застраховани срещу злополуки. За първи път в България футболен клуб осигурява играчите си. Ето какво пише в тогавашната преса:

Похвална инициатива - "Левски" е осигурил своите играчи

С това се разрешава един от най-трудните въпроси, възникнали отдавна по отношение обезпечаването на нашите футболисти

Много пъти у нас е повдиган въпросът за обезпечаването на играчите от един футболен тим от евентуални наранявания и контузвания, които биха им се случили при един футболен мач или тренировка. Свидетели сме били на случки на игрището, съвършено неволни, но които макар и рядко, особено във футбола, са неизбежни. Излишно е тук да доказваме, че тези случаи не могат да говорят за това, че футболната игра е груба. Трябва обаче да се вземат мерки, с които да се гарантират на един играч всички лоши последици от подобни нещастни случки, когато той защитава честта на своя клуб. На запад този въпрос е отдавна разрешен с осигуровката на играчите.

У нас този начин на обезпечаване и гарантиране лошите последици от една игра пръв направи Софийския спортен клуб "Левски".

Ето условията, при които "Левски" е осигурил своите играчи:

1) Осигурява 19 играчи.

2) Риска осигурителното дружество носи само за нещастния, случили се на игрището във време на тренировка или мач.

3) В случай на смърт дружеството плаща 50 000 лв., а за инвалидност - 100 000 лв.

4) През време на лекуването си играчът получава 75 лв. надница плюс всички разноски по лекуването.

5) Играчите са осигурени числено, а не поименно, т.е. клубът може всеки път да сменя своите играчи, само че трябва един ден преди мача да уведоми дружеството.

Ето една отлична инициатива, която трябва да се възприеме и от останалите клубове. По този начин, ако не напълно, то поне отчасти играчът е гарантиран за последствията при една евентуална повреда и не ще бъде принуден, ако е чиновник, да губи своята надница само заради това, че е пострадал на игрището.

Забележка: Текстът е публикуван с незначителни редакции - Сини1914.

Константин Ефремов

2010-11-23T18:16:00.006+02:00

Константин Ефремов - Жабчо е роден на 20.12.1906 г. в София, починал на 24.11.1977 г. Подгонва топката още като ученик в VII прогимназия "Т. Минков", дала и други отлични футболисти на "Левски". Сградата е запазена и до днес на ул. "Княз Борис" и бул. "Скобелев", над тунела за НДК. Първите му клубове са "Родина" и "България". От 1922 г. е в юношите на "Левски", после в резервите, а от 1925 г. облича екипа на първия тим срещу "Славия". Има повече от 90 шампионатни мача, 50 международни срещи. Столичен първенец е през 1921, 1925, 1929 и 1933 г. Носител на купа "Улпия-Сердика" (1926, 1930, 1931 и 1932 г.). Шампион на страната и носител на Царската купа през 1933 г. В националния отбор има 32 мача и е носител на най-голямото отличие във футбола ни преди войната - Балканската купа (1932 г.). Завършил е Юридическия факултет.

В спомените на съвременниците е запазил признанието за един от "гренадирите". Една друга звезда от онези години - Михаил Лозанов, споделяше:

"КАК МАЙСТОРСКИ РИСУВАШЕ ХОДОВЕТЕ СИ

в халфовата ни линия Жабчо Ефремов!" А ето казаното наскоро и от Георги Пачеджиев: "Елегантен и фин в действията си, той притежаваше блестяща техника и невеоятно шлифован пас. Коректността и кавалерството го караха понякога да отстъпва в единоборствата само и само да се избегне грубо стълкновение".

Показателно е развитието му като млад играч. И той има шанс да попадне при "сините лъвчета" още когато Борис Василев-Боркиша ги събира на "Могилката", за да ги посвети изцяло на популярната игра. От интересните мемоари на съотборника му, също покойник, Никола Димитров-Фъц, научаваме, че в още в първите проверки срещу връстници от други клубове са записани похвални резултати- 6:1 срещу "Славия", 3:1 с "ФК-13". А през 1923 г. срещу "АС-23"- 7:0, срещата е документирана със запазена снимка, на която личат имената на известни играчи по-късно като Ат. Атанасов-Министрето, Н. Димитров-Фъц, Тумпаров, вратарят Вл. Ватев и др.

Повечето от фотографираните в този мач само две години по-късно са в представителния тим заедно с Ас. Пешев и Ас. Панчев, както и Н. Мутафчиев, наричан тогава "Наполеон на българския футбол", както и Боркиша.

Прощъпулникът на Жабчо в националния тим е през 1930 г. срещу Югославия (1:6) в Белград, където заема мястото на прославения Чумпалов. Само два месеца по-късно в София срещу същия съперник резултатът вече е 2:2.

Ето и други страници от спомените за Жабчо: "През 1932 г. на общославянски турнир в Прага, Левски играе с "желязната" Спарта (Прага), а оценката за Ефремов е блестяща, като напълно е

ОБЕЗЛИЧИЛ прочутия Пешек-Кадя

и получава аплодисментите на местната публика, а мачът завършва 1:1. Домакините изравняват едва в 87-та минута. Кадя е безспорната "русокоса примадона" не само на чешкия футбол, но и в Европа. Скромно Жабчо казва, че е научил много от такъв съперник, но безспорно е поласкан от оценките за успеха му срещу такава звезда. Този паметен мач е само дни след епопеята в Белград, където българите завоюват Балканската купа. Безспорно за този успех съществен принос има и К.Ефремов. Той е пословично скромен и не разточителства с изявления, но ето какво има в югославската преса за победата на България над Югославия с 3:2: "Българският тим изненада с много силна игра. Показа невиждана досега техника и тактика във всяко отношение. Особено през първото полувреме, когато българите бяха като първокласен европейски тим."

За мача с Румъния (2:0) се изтъква високият дух и страшния устрем, който просто е помел съперника. За спечеленото високо мнение в Белград сред най-силните играчи е Жабчо Ефремов. А той след Балканиадата и турнира в Прага, скромно казва:

"това бяха най-щастливите дни в моя живот"

и намеква, че няма място за успокоение и самозабрава.

По ирония на съдбата през 1933 г. К. Ефремов преживява мадридската катастрофа. Изневерил на себе си, не сдържа нервите си след несправедлив фаул, рита топката срещу рефера и бива изгонен. Изнервянето идва може би и от автогола, който се е отбелязал малко преди това. Всичко това става при 0:7 в 50-та мин., а докрая испанците вкарват още 6 голя до трагичното 0:13!

Като недостойна, постъпката на Жабчо в Мадрид е същински анахронизъм в цялата му спортна кариера изпълнена с кавалерска игра. Този инцидент си остава единствен в живота му, продължил във футбола с коректност и майсторство. В навечерието на световните финали през 1966 г. в разговор с футболни ветерани Ефремов казва: "В борбата трябва да се дава всичко, но не бива да се воюва с всички средства, извън позволените. С това убеждение обух за първи път футболните обувки. Много факти и случки ми дават правото да го отстоявам и сега. Помня срещата за световно първенство с Австрия във Виена. Цялото първо полувреме ние се борихме с гордо вдигната глава. И срещу кого? Срещу "Вундертима" на Майсъл, срещу Синделар, срещу елита на европейския футбол. И тогава един от нашите не издържа и ритна умишлено съперник. Изгониха го. Тимът ни получи морален шок и рухна. Затова повтарям, че трябва да се борим със страст, с дух, до последен дъх, но като истински спортисти. Мисля, че

НЕ ОТИВАМЕ ДА ОТКРИЕМ СВЕТА, А СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА НИ ОТКРИЕ!

По това време Ефремов е старши инспектор в Министерството на финансите.

Не случайно Жабчо сочи за пример звездата от световна величина Матиас Синделар, за когото се казва, че е притежавал светкавична техника, че изпъквал като фин диригент на атаката, като незабравим солист и централна фигура на "вундеркиндите". С даровението си Синтелар е имал много прозвища, сред които "Моцарт на футбола" или "Хартиеният играч", вероятно за лекотата, с която владеел топката или преодолявал съперниците. Умира по загадъчен начин при нашествието на хитлеристите в Австрия, но десетки хиляди виенчани го изпращат в последния му път.

В почитта на Жабчо към Синделар има и нещо много лично. Той играе срещу Синделар в световната квалификация срещу Австрия (6:1) през 1934 г.

ФОТОСИ ПАЗЯТ СПОМЕНА

за незабравими и привлекателни личности като Матиас и Жабчо. Има ги в архива на големи играчи от онова време като Бачо Кольо (Н. Николов) и Кр. Стоичков.

За голяма изненада Константин Ефремов прекратява футболната си кариера в разцвета на силите си - само на 28 години! Както пише в в биографичната му бележка от онова време- "...останал разочарован от нашата действителност".

Димитър Попдимитров, в-к "Левски"

Левски - Академик 1:0

2010-11-13T17:56:00.006+02:00

13.11.2010
Поизмъчена победа за "сините" над новака в "А група" наблюдавахме в слънчевия съботен следобед. Левскарите не се напрягаха особено и допускаха доста грешки в играта си, а като че ли липсваше и желание за игра. Отличаваше се Владо Гаджев, който уцели греда в 13-та минута. В края на първото полувреме недобре избита топка от защитник на "Академик" попадна в Иса, който на празна врата нямаше как да сбърка. През първите минути на второто полувреме нашите играчи направиха няколко опасни атаки, но не успяха да отбележат. В последната минута след корнер на "студентите" все пак успяхме да запазим вратата си чиста и да вземем трите точки. Аплодисменти за сърцатата игра на Сашо Александров и Сержиньо Грийн, дано и младокът Сашо Киров успее да се наложи в състава.

Слаба беше посещаемостта - около 3000 души, 2000 от които в "Сектор А". Агитката в "Б" се отличи само с две веещи се знамена и нищо повече, като въпреки малката бройка не спря да подкрепя отбора докрай. Не се представи много добре през първото полувреме, но през второто определено беше на ниво за такъв мач.

Около десетина бяха феновете на "Академик" в сектора за гости. През по-голяма част от времето седяха и гледаха мача, чуха се едва на няколко пъти.

Славия - Левски

2010-11-07T13:42:00.004+02:00

Поради невъзможност да отразим мача, няма да публикуваме репортаж и снимки, за което се извиняваме предварително.

Снимки от други източници:
Официалният сайт на футболен клуб "Левски"
Sportni.bg
Sportal
Novsport
Гонг.БГ

Левски - Лил 2:2

2010-11-05T16:27:00.010+02:00

04.11.2010
Няколко секунди и липса на късмет лишиха "сините" от победа в мача. "Левски" започна силно и още в 11-та минута след груба грешка на защитник на "Лил" машината за голове Гара Дембеле открадна изпусната топка и заби 8-ия си гол от 10 мача в евротурнирите през този сезон. 25 минути по-късно след неразбирателство в защита и проспан от нашата отбрана ъглов удар французите изравниха. До края на мача левскарите по всякакъв начин се опитваха да вкарат, а с оглед на поведението им на терена французите определено щяха да са доволни и на равен. 6 минути преди края на редовното време Владо Гаджев с мощен шут от около 25 метра почти разкъса мрежата на французите и хвърли всички на стадиона в екстаз. При това напук на сръбския съдия, който отказа да допусне Гара Дембеле на терена след оказване на медицинска помощ. Уви, нещастието се случи в последната минута. Току-що влезлият като смяна Иво Иванов не можа да изчисти добре центриране на французите и си отбеляза автогол.

Но поради такива обрати футболът е толкова значима игра. Главите горе!

Добро представяне на привържениците в сектор "Б". В началото на мача хореография в синьо и бяло обгърна "Б" и "В", като в трибуната на агитката беше изписано "ULTRAS". Сектор "А" се оцвети в националното знаме, като отдолу имаше транспарант "България цяла сега нази гледа - напред към победа", препратка към Вазовото стихотворение "Опълченците на Шипка". След това "Б" се отчете с мощна димка и заря извън стадиона.

През второто полувреме агитката в сектор "Б" издигна и транспаранти "Г-да управляващи, не закривайте българската наука и образование". До края на мача пеенето беше на ниво, като добре се получиха песните между секторите.

Около 60 привърженици на "Лил" имаше в клетката за гости. Виждаше се, че на моменти пляскаха и подскачаха, но с оглед обстановката на стадиона, не се чу нищо от тях през целия мач.

Левски - Локомотив (Пловдив) 1:2

2010-10-30T22:37:00.006+03:00

30.10.2010
Заслужена победа за "Локо" Пловдив на "Герена" и трети пореден мач за "сините" с отчайващо представяне. В 17-та минута двама от играчите на "Локомотив" се разходиха измежду защита на "Левски" и Здравко Лазаров отбеляза първия гол. В 34-та де Карвальо от "черно-белите" остана непокрит и заби втория гол за пловдивчани. След това попадение играчи на "черно-белите" използваха всеки възможен опит да бавят топката. Хаотичните атаки на "сините" не доведоха до нищо значимо, а Дембеле и Жоазиньо бяха далече от силната си форма. В 76-та минута обаче след неочаквано и шокиращо добро изпълнение Мариян Огнянов вкара изключително красив гол от границата на наказателното поле след пас на Дембеле. Сашо Александров беше изгонен в края на редовното време, а Исмаил Иса нацели гредата в последната минута на продължението.

Изключително силно представяне на "Сектор Б". Макар че имаше само 500 "сини" привърженици в южната трибуна, те не спряха да подкрепят отбора от началото до края на мача, а "анти" песните бяха сведени до минимум. През второто полувреме се запалиха около десетина факли. "Сектор А" отново беше най-пълният, а общо на мача присъстваха около 4000 души.

Близо 200 бяха гостите от Пловдив и определено се представиха на ниво. На няколко пъти запалиха факли, а откъм песни по нищо не отстъпваха на "сините" привърженици. До момента са най-добрата гостуваща агитка на "Герена", а ако изключим Вечното дерби, то до края на сезона надали ще видим по-добра.

Литекс - Левски 2:1

2010-10-26T16:23:00.013+03:00

25.10.2010
Неприятна и незаслужена загуба, но може би дошла навреме за да ни отрезви. "Левски" започна силно мача и в 11-та минута Гара Дембеле заби дежурния си гол. 20 минути по-късно обаче Христо Янев от "Литекс" изравни след изпълнение от пряк свободен удар. В 89-та минута Светослав Тодоров, оставен непокрит сам срещу Божидар Митрев, донесе победата за домакините. "Сините" се опитаха да изравнят резултата и бяха близо, но явно липсата на късмет и няколко грешни реферски отсъждания решиха изхода на мача. Както и да е, все пак не съдията е виновен за нашите грешки и пропуснати възможности.

Около 800 "сини" привърженици щурмуваха Ловеч. На няколко пъти се запалиха десетки факли и димки, а секторът за гости изчезваше в гъсти облаци син, бял и жълт дим. Изключително мощна подкрепа за играчите от началото до края, че дори и след това. За съжаление обаче излишно много внимание се обръщаше на "червената" агитка (бяха издигнати няколко транспаранта, касаещи сибитията покрай нея в Перник от изминалия кръг), както и на ръководството на "Литекс". На първия ред в "синия" сектор се мяркаха и разни трофеи от оранжевата агитка.

Трудно е да се каже дали в отсрещната трибуна имаше някаква опозиция. На няколко пъти ловчанлии също запалиха факли и димки, но в сравнение със "сините" представянето им беше далеч по-скромно. Стадионът беше почти изцяло запълнен, като единствените празни пространства бяха в краищата на сектор "В" .

Лил - Левски 1:0

2010-10-24T23:02:00.003+03:00

21.10.2010
Едно доста разочароващо представяне на "сините", които този мач играха в жълто. Видя се, че съперникът не представлява нищо особено, но играчите ни играха като вцепенени и с нищо не показаха, че заслужават и точка. Двете поредни загуби като гост в "Лига Европа" показаха, че явно имаме някакъв неоправдан страх, играейки като гост, ако ги съпоставим с представянето срещу "Гент". Но така или иначе за клуба е достатъчно добре, че дори участваме в тази фаза. Дано в предстоящите мачове се представим по-достойно.

Около 800 души наброяваше "синята" агитка в Лил. Неприятни сцени се разиграха преди мача, когато една местна група нападна част от "сините" привърженици. В последвалия отпор обаче феновете на "Лил" бяха обърнати в бягство насред собствения си град. Полицията пристигна на мястото на инцидента с известно закъснение, но явно приоритет за тях беше охраната на протест, проведен в града през същия ден.

На влизане голяма част от знамената на "сините" привърженици не бяха допуснати до стадиона, главно поради това, че са на кирилица или изглеждат подозрително. Като "добро" може да се определи представянето на левскарите по трибуните. Въпреки че само една част от тях пееше почти през цялото време, на няколко пъти всички избухваха в едно с мощни скандирания.

Почти пълен стадион и около 15 000 французи на мача. Домакините не се отличиха с нищо особено, макар че пеенето им беше на ниво.

Програма на отбора по баскетбол

2010-10-17T10:47:00.009+03:00

Сезонът за "сините" в баскетбола вече започна, а играчите ни стартираха участието си в шампионата и Балканската лига с победи.

Състезателите на "Левски" заслужават мощна подкрепа не само по зелените терени, а и в залите!

Национална баскетболна лига:

16.10 Левски - Черноморец 103:95
23.10 Левски - Лукойл (зала "Универсиада", 18:00)
30.10 Черно море - Левски (зала "Христо Борисов" - Варна, 17:00)
06.11 Левски - Тунджа (зала "Универсиада", 19:00)
13.11 Балкан - Левски (зала "Балкан" - Ботевград, 19:00)
19.11 Левски - Рилски спортист (зала "Универсиада", 19:00)
27.11 Спартак Плевен - Левски (зала "Балканстрой" - Плевен, 19:00)
04.12 Черноморец - Левски (зала "Бойчо Брънзов" - Бургас, 18:00)
11.12 Лукойл - Левски (Спортен комплекс - Правец, 17:30)
18.12 Левски - Черно море (зала "Универсиада", 19:00)
22.12 Тунджа - Левски (зала "Диана" - Ямбол, 19:00)
29.12 Левски - Балкан (зала "Универсиада", 17:30)

Балканска лига:

13.10 Левски - Улцин (Черна гора) 81:58
26.10 Левски - Светлост Брод (Хърватия) [зала "Универсиада", 19:00]
10.11 ОКК Белград - Левски [зала "Пионир" - Белград]
01.12 Левски - Зрински Мостар (Босна) [зала "Универсиада"]
15.12 Улцин - Левски

Забележка: Това са мачовете до края на календaрната 2010-та година. За промени, касаещи датите и часовете на срещите, следете сайта на БК "Левски".

Левски - Пирин 4:1

2010-10-17T10:26:00.003+03:00

16.10.2010
Силно начало за гостите след гол в 5-та минута. В 34-та обаче Гара Дембеле изравни с дежурното си попадение. До края на полувремето обаче "Пирин" играха доста прилично и не допуснаха обрат. С началото на второто полувреме последва мощен натиск на "сините" и логичното се случи - в 51-та и 56-та минута Дембеле отново и Мариан Огнянов вкараха и с 3:1 "Левски" вече контролираше мача. В 75-та Владо Гаджев проби отляво и пусна топката, успоредно на гол-линията. Гара Дембеле реши да не я оставя за Сашо Александров и оформи своя хеттрик. Чернокожата машина за голове вече има 13 попадения в 8 мача от "А група". Похвали заслужават Кривия за сърцатата игра, Жоазиньо за множеството пробиви отляво и Сержиньо Грийн за отличната игра в защита.

Ниска посещаемост на мача - около 2500 души, 80% от които бяха в "Сектор А". Агитката в "Б" се отчете само с 1 малка димка, но въпреки липсата на уредба, не спря да пее през целия мач.

Около 40 бяха привържениците на "Пирин". В началото на мача вдигнаха транспаранти "Д-р Ангелов е лекар, господа пожарникари. Здравето не е политика", касаещи поредната смяна на здравния министър, а също и запалиха няколко факли. Не се отчетоха с нищо запомнящо се през мача, като песните им (главно против нас и кавъри на кавър-песните от "червената" агитка) постихваха след всеки следващ гол.

Александър Христов

2010-09-29T16:12:00.008+03:00

Александър Христов - Шкубата. Роден на 31.05.1904 г. в София. Баща му (от македонско потекло) е бил банков чиновник. Брат му Пепи Христов в известен наш лекоатлет, печелил първи места на 100 м. и дълъг скок.

Прощъпалникът му е сред малчуганите на "Скобелев", чийто квартален парцел спира до южната страна на едноименния столичен булевард, а от 1919 г. се приютява в гнездото на "Левски" като негов основен клон. Висок и снажен, Шкубата скоро се утвърждава като защитник на "сините", спечелвайки си признанието на непоклатим стълб. В състезателната си кариера е един от дълголетниците, шествали с Големия син отбор през второтои третото десетилетие на века. Четирикратен столичен първенец в и шампион на страната през 1933 г. Носител в е и на кметската купа "Улпия-Сердика" (1926, 1930, 1931, 1932). В националния тим дебютира през 1924 г. в срещата с Австрия във Виена (0:6), а седмица по-късно играе срещу представителите на Ейре (0:1) на Олимпиадата в Париж. Носи на гърдите си лъвски герб в 7 междудържавни мача, включително през 1931 г. в Букурещ срещу Румъния (2:5). След състезателната дейност е уважаван деец, за известно време и треньор на наши отбори По професия е зъботехник в тандем със съпругата си, която е зъболекарка. Почина на 12.03.1992 г. като 88-годишен клубен доайен.

Спортният печат отпреди шест-седем десетилетия е съхранил редица ласкави оценки за този изпитан боец. След историческата победа над "Славия" през есента на 1923 г. с З:1, с която по убедителен начин е нарушено господството нв Белите, четем следния пасаж: "Отлично изнесе на показ редките си ценни качества на първостепенен играч десния бек Шкубата, който с достойнство понесе трудностите на играта и

БЛЯСКАВО ИЗПЪЛНИ СВОЯТА ЗАДАЧА."

Тогава е рамо до рамо с легендарните съратници, Вертер (Петър Иванов). Симето (С. Янков), Гено Матеев, Ванюш (Ив. Радоев) Кино (Ник. Лозанов), Мърцо (Дим. Мутафчиев), Колишчето (Ник. Мутафчиев), Генерала (Цеко Генев), Дяволето (Конст. Мазников), Вагонетката (Кир. Йовович). След този паметен двубой между "корифеите на столицата" един автор отбелязва: "Близкото бъдеще, което отново ще постави двата отбора изправени един срещу друг в полето на честта, ща покаже кому принадлежи окончателно първенството за през цялата 1923-24 г." През пролетта резултатът е 1:1, а "Левски" заема лидерската позиция в крайното класиране, изравнен по точки със "Славия", но с по-добра голова разлика (69-9 срещу 59-12)...

От въпросната златна есен за Александър Христов са и сладните редове: "Отлично играе с глава, достигнал в това отношение степента на виртуоз... Излизал с чест от много критични моменти, осигурил така много победи за "Левски"... А помествайки снимки с кратки характеристики за нашите представители на Парижката олимпиада праз 1924 г., в. "Спорт" пише за Шкубата: "Изпъква като един от най-добрите бекове в България. Направил голямо впечатление на румънците със своята специфична игра с глава." В този ред на мисли се налага да напомним пак забележителното турне на "Левски" през октомври 1923 г., при първото гостуване на столичен отбор в чужбина, а именно в Букурещ, когато записва 1:1 срещу "Ромкомит" и 4:2 срещу "Триколорул".

Що са отнася до българската премиера на олимпийската футболна сцена, Александър Христов винаги с особено чувство на вълнение се връщаше в спомените от мача на стадион „Коломб" във френската столица. Споделяше как след първоначалния смут отборът застава на бойна нога, разчитайки и на прословутите изненадващи и объркващи противника изкуствени засади. Той заедно с другия колос в отбраната Симеон Янков още повече са шлифовали това оръжие след междудържавния дебют срещу Австрия във Виена. А като го запитах веднъж мимоходом наистина ли повече от 20 пъти са го приложили срещу Ейре (0:1), той лаконично отговори: "Двайсет и осем бяха тия наши атракции на брой, изпълнени най-точно под моята диктовка..." Тогава още е в сила старото правило за засада, в която противникът изпада, ако пред него има пo-малко от трима пазачи. Шкубата е онзи, който като преден защитник ще направи само крачка-две напред и съперникът попада като жертва а заложения капан. Последния път обаче, въпреки сигнала на помощника, главният съдия си затваря очите пред очевадното нарушение, за да се потвърди истината, че изкуствените засади са нож с два остриета, едното от които можа да се обърне и срещу тия, се осланят на него.

Други знаменателни събития в кариерата на железния защитник са сезоните, когато "Левски" щурмува шампионската титла. Първата атака е през октомври 1924 г., но след 0:0 в полуфиналната среща с "Владислав" (Вн) няма преиграване, поради отказа на варненци. Вторият напън е през август 1925 г., когато след 0:2 с най-високото отличие се окичва „Владислав''. Следващата несполука е срещу "Ботев" (Пд) през октомври 1929 г. - 0:1. И най-сетне на 3 октомври 1933 г. удря

ЧАСЪТ НА ВЕЛИКАТА РАДОСТ

след като на стадион "АС 23" пред 12 000 зрители е принуден да отстъпи "Шипченски сокол" (Вн). Резултатът са движи така: 1:0 К. Жеков (12'), 2:0 Панчев (29'), 2:1 Ил. Булашев (36'). 3:1 Пешев (63'). Сред победителите (в червени фланелки, тъй като на гостите е предоставена привилегията за синия цвят), освен авторите на попаденията във варненската врата, са Р. Мазников, Н. Николов (Бачо Кольо), Ал. Христов, Б. Габровски, Н. Димитров (Фъц), Конст. Ефремов, Мих. Лозанов (Танка), Ник. Лозанов (Кино). За Шкубата оценката е, че е бил по-добрият от бековете. Оправдал в напълно и единодушно поверената му капитанска лента. Поемайки в прегръдките си Царската купа като най-ценен дар за шампиона, той споделя: "Дължа да изразя голяма благодарност към партньорите за високата им дисциплина и демонстрираната игра. Най-сетне постигнахме наградата, към която толкова години протягахме ръце!" Не е трудно да си представим заслужената му гордост, като единствен от Големия син отбор на двайсетте години, предал така достойно щафетата на поколението, дошло през трийсетте. За такъв подвиг са били нужни близо десет от златните години на младостта, чието друго име е

КЛУБНА ВСЕОТДАЙНОСТ И ВЕРНОСТ

На тази тема той се изповядва в интервю пред Стефан Нойков, в диалог започнат от 1938 г. и продължил през февруари 1992 г.: "Ние дадохме всичко от себе си, направихме лични жертви... Подемът в първите години се дължеше изключително на големия ни идеализъм. През лятната ваканция, ние група ученици от "Левски" работихме на стара тухларна, за да съберем пари за нашия клуб. От футбола не съм получил нито стотинка, аз съм му давал. Той се отплащаше щедро - даряваше ме с радостта от играта, доставяйки удоволствие и на хората..."

В последните години от житието му - все така строен, изискан, представителен и приветлив - го виждах постоянно заобиколен от почитатели. Като споделях това пред госпожа Елена, помагала вкъщи до сетния му дъх, тя ми предаде следните негови думи: "Бях дете, когато на близките околни ливади, простиращи се до Александровска болница трябваше да направя своя прощъпалник във футбола в ролята на... голкипър... Като звезда на "Левски"

НЕВЕДНЪЖ БЯХ НОСЕН НА РЪЦЕ

след успешни мачова. Като национал бях сред поканените от царя на прием в резиденцията "Врана"... Бях в игра 18 години, а за това не съм получил и 18 стотинки. Участвал съм и в официални състезания на висок скок... Имах богат архив от снимки, паметни знаци, отличия, отделни броеве и изрезки от вестници. Като се завърнах след бомбардировките на София у дома ни с изпотрошени стъкла на прозорците, само на това мое богатство бе посегнал някой, а то бе най-скъпото за мен... Доживях все пак и на стари години да бъда сред поканените и наградените при юбилейни събития..." От любезната госпожа, грижила се за бай Сашо като за втори баща, чух и следното: "На преклонна възраст не пропускаше да отиде сутрин в ресторант "Кристал" на чаша кафе, след обед прескачаше на среща с приятели в "Минерал сувенир". Всяка неделя бе на утринна служба в храма "Александър Невски"...

Погребението му бе в 11 ч. на един съботен ден. Придружихме го до вечното му жилище заедно с ръководители, бивши състезатели и привърженици на клуба. Дошли бяха и приятели от други спортни цветове. Като изтъкваха заслугите му, Михаил Лозанов (Танка) и Никола Николов (Бачо Кольо) си припомняха знаменития финал през 1933 г., когато "Левски" за първи път стъпи на шампионския връх. Христо Минковски (Мути) и Любомир Алдев сочеха качества на характера му, като подчертаваха: "С изключителната си скромност и с интелекта си той бе образец на спортист!" Достойно признание за бай Сашо бе и присъствието му в идеалната единайсеторка на "Левски", подбрана в анкетата по случай половинвековния юбилей на клуба през 1964 г.

Димитър Попдимитров, в-к "Левски", брой 10 (2000 г.)

б.р. - Статията е публикувана с незначителни корекции. Текстът в удебелен син шрифт е специално подчертан от Сини1914.

Статията е също и част от книжката на Димитър Попдимитров "Големият син отбор". Изданието може да се намери във веригата магазини UltraBlue на ФК "Левски" на скромна цена.

Борислав Габровски

2010-09-29T15:56:00.004+03:00

Малцина живи футболисти и любители на футбола отпреди войната и днес могат да ви разкажат какви ли не пикантни истории за един футболист, който не знаеше що е страх на футболния терен. Става дума за Борислав Габровски - Габрата (30.1.1910 - 14.8.1977). Наистина много са неговите прояви, които будят противоречиви чувства. Започнал своята кариера в столичния АС-23, където се утвърждава като полузащитник и на националния тим, той най-изненадващо влиза в конфликт с ръководството на клуба си и преминава в "Левски". Това за времето си е сензация, която дълго не слиза от страниците на спортния печат. До това време той вече е държавен първенец през 1931 г. с АС-23, като при това е "антигерой" на финалния мач АС-23 - "Шипченски сокол" (Вн), тъй като при 2:1 за варненци счупва крака на техния футболист Георги Пармаков и варненци напускат терена, а съдията регистрира служебен резултат за АС-23.

Най-често разказваната история за Габрата е от квалификационния мач за II световно първенство по футбол, игран на виенския стадион "Пратер" през 1934 г. между България и Австрия (1:6). По това време австрийският "вундертим" диктува футболната мода в Европа, а неговите звезди Синделар и Науш са най-прочутите му играчи. Габровски има задачата да пази Науш и при една остра схватка му счупва крака. Капитанът на австрийците Сеста му иска обяснение, но получава такъв плесник от Габрата, че пада на земята. Естествено Габрата е изгонен от терена.

Въпреки тези инциденти, изреждането на които може да продължи дълго, дават изкривена представа за един голям футболист, какъвто бе Борислав Габровски. Визитната му картичка говори за това. Неизменен участник е в националния тим от 1931 до 1938 г. с 30 мача с националната фланелка с 4 на гърба. Шампион е във II турнир за Балканската купа в Белград и в V турнир в София.

Държавен шампион е с АС-23 през 1931 г. и с "Левски" през 1933 и 1937 г., въпреки че в последния случай пак в негов стил напуска столичани в последната фаза от шампионата и играе срещу тях в редиците на другия финалист "Левски" (Русе).

Общо в тима на "Левски" играе 8 сезона (1933-1940), като участва в 81 шампионатни мача с 6 отбелязани гола, 9 мача за Царската купа, 26 международни и повече от 65 други мача.

Полузащитник с предимно дефанзивни функции, Габровски благодарение на отличната си физика и твърдост в двубоите бе душата на "Левски" и националния тим в много от най-решителните им мачове. Мъжествеността и високият му дух даваха сили на съиграчите му и разколебаваха противника. Това е най-важното, с което ще се помни Борислав Габровски. Другото са подробности.

За първите си стъпки във футбола казва:
- В родния си град гонех топката с децата от махалата. После в клуба "Силен удар". През 1922 г. дойдохме в столицата, влязох в "Отечество", подир това в "Стара планина" и в "Спарта" - по-късната "Шипка"... През 1929 г. беше дебютът ми в националния тим.

За Габровски - в годините, когато е сред най-популярните звезди, е дадена следната оценка: "Той е от футболистите, които се борят

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ

Винаги е давал всичко...." А гренадирът от много битки обръща внимание на следното: "Нашият дух може да е несъкрушим, но нашите сили не са неизчерпаеми. За това трябват грижи..."

За сегашното поколение ще поясним, че с признанието гренадир са били отличавани само най-изтъкнатите имена през трийсетте години, доказали класата си, проявили се с мъжество на международното поле. А що се отнася до Габровеца или Габрата, както са го наричали, той решително и всеотдайно се е хвърлял в огъня на най-разгорещените схватки. Може б буйната му кръв е била причината и за по-твърдите стълкновения, дори за прегрешения, до каквито за жалост се стига на терена, когато се развихрят страстите що се отнася до случая по времето на държавния финал с "Шипченски сокол" (Вн) в София през 1931 г., когато е счупен крак на варненски състезател и отборът му отказва да продължи, ако не бъде отстранен Габровски, той самият споделя: "Съжалявам за станалото, но и с възмущение отхвърлям обвиненията, че съм ритнал умишлено. Напротив, когато спирах топката, Пармаков се засили да ритне, обаче вместо в топката, кракът му попадна в моята обувка..." Потърпевшият е на друго мнение (и след години), твърдейки, че нараняването е станало нарочно. Препоръката на специалистите - Габровски да се откаже от грубости, които ще го провалят като играч.

И може би упрекваният търси своего рода реабилитация, включително с представянето си като национален избраник, който също е в супертонус, за да бъде спечелена Балканската купа по време на белградската епопея. За този подвиг и неговият портрет е вплетен в лавровия венец, поздравил в печата победителите. Марширува гордо той в редиците на окичените с цветя и медали футболни величия, когато цялата столица и страната ликуват. От в. "Спорт" черпим и казаното от "бойкия и неуморим" Габровски "Дано тази радост не се засенчи никога!"

През 1933 г. шества

С ЯРКОТО СЪЗВЕЗДИЕ НА "ЛЕВСКИ"

в крайната фаза на държавното първенство, когато са пометени кюстендилският "Борислав" с 9:1, ямболският "Ботев" с 4:2 и "Шипченски сокол" с 3:1.

За зла беда - поради контузия, не е могъл да излезе срещу испанските фурии, начело с легендарния вратар Рикардо Замора, нанесли ни в Мадрид най-тежкото поражение (0:13). Някои твърдят, че дори е трябвало да поеме едно от флагчетата на страничен съдия, влизайки в незавидната роля и на ням свидетел (от най-близо) на най-големия резил. Сетне при гостуването пък в Сарагоса (4:2) изнемогва с подутия си глезен и не довършва мача. Така споменът му за това фатално турне става още по-черен и противен.

Волята и амбициите му отново го изправят на бойна нога. Зареждат се мачове през 1934 г. с националната кохорта, в които има заслуга за ласкави оценки: "От халфовете най-добър бе Габровски, по-добър и от Ефремов. Те и двамата трябваше да се връщат назад и да вършат работата на бековете, които често не знаеха какво правят..." Ето и друга: "Той има сигурна и постоянна игра. В най-добрата си форма е откакто го познаваме."

Оказва се, че е между единствените ни двама национали (заедно с Любомир Ангелов - Старото), които изнасят на плещите си и петте ни световни квалификации през 1934 г. (срещу Унгария 1:4 в София и 1:4 в Будапеща, срещу Австрия 1:6 във Виена) и през 1937-1938 г. (срещу Чехословакия 1:1 в София и 0:6 в Прага). В този сериал похвално е, разбира се, само ремито срещу световния вицешампион от Рим през 1934 г. А в срещата на "Пратера" след контузията на австрийския капитан Науш (извадила го от строя), както и по-късно заради спречкване с друг противников състезател, на Габровски е показан пътя към съблекалнята. Той обаче не е лишен от права за следващия двубой в Будапеща, където пък - научила за случилото се във Виена - унгарската публика му устройва овации, плащайки данък на комшийски пристрастия.

За да запълним пропуснатото в хронологията, ще се върнем на споменатия факт, когато временно е в русенски одежди. И участва срещу "Левски" (Сф) на финала за държавно първенство. Трябва да възпира устрема на Михаил Лозанов, иначе негов събрат в редиците на "сините" или с националите. И макар че Танка все пак изсипва един снаряд в мрежата на русенци, те под командата на играещия треньор Габровски самоотвержено отстояват 1:1. На следващия ден обаче столичният гранд е в стихията си и с голове на Мих. Лозанов, Ас. Пешев - Капуй и Ив. Григоров завладява шампионската корона.

На прощалния мач през есента на 1941 г. му връчва дар от ръководството на "Левски" тогавашният председател Стефан Проданов.

Прелиствайки дневника си от 1953 г., когато свалях войнишката униформа, за да облека фланелката на "Ботев" (тогава ДНА), се натъквам на редове и за наставника ни Борислав Габровски, поел треньорското кормило в първите месеци на годината. Записал съм нещичко от кредото му:

"Дори кросовете трябва да бъдат съобразени с ритмиката и особеностите на играта, която е придружена с богат асортимент от бягания, с придвижване дори ходом, но и с подскоци, с резки обръщания, с различни спринтови отсечки... В заниманията аз държа и на упражнения с въже. Лично на мен някога ми се отразиха много благоприятно за шлифоване на бързината... Иначе за мен играчът се ражда с необходимите природни дадености и треньорът само ги доразвива и усъвършенства в тон с модерните изисквания."

Георги Манов и Димитър Попдимитров - в. "Левски", брой 1 (2000 г.)

Левски - Берое 2:1

2010-09-27T10:08:00.004+03:00

27.09.2010
Почти безпроблемна победа за "сините", вече пета по ред в първенството, и заслужено първо място. В 21-та минута след отличен пас на Христо Йовов машината за голове Гара Дембеле спринтира по лявото крило и наниза поредния си гол (10 гола в 7 мача от "А група"!). В 34-та минута играч на "Берое" добре се измъкна и останал сам срещу Георги Петков изравни резултата. Две минути по-късно обаче след мощен спринт от центъра и удар извън наказателното Йовов намери долния ляв ъгъл на вратата на "зелените" и оформи крайното 2:1. Десетката направи уникален мач след отсъствието си поради контузия.

През второто полувреме страшно много пропуски направиха Гара Дембеле, на няколко пъти оставен в много добра позиция, и новото попълнение Слори. Последният остави много добро впечатление от първия си мач, като единственият му проблем беше да уцели рамката на вратата. Също и изключително добра игра на Жоазиньо, който след уникалния гол срещу "Гент" на няколко пъти опита и днес да вкара красиво попадение, но поради липса на късмет не успя

Добро представяне на "Сектор Б". Десетки знамена се развяваха от първата до последната минута на мача - големи, малки, двупръчкови, както и няколко нови. Агитката започна мача с мощна димка, а през второто полувреме няколко цветни димки и десетки факли бяха запалени наведнъж. Привържениците в "Б" изразиха ясната си подкрепа към треньорското ръководство с транспарант "Гонзо, Ясене, с вас към върха". Похвално е, че и на 2 пъти се изпя химнът от Царско време "Шуми Марица".

Стотина души имаше в "Сектор В", за сметка на които пространството в "А" под козирката отново беше почти изпълнено. Общо около 4000 зрители присъстваха на мача.

Около 70 души беше агитката на гостите. Когато се чуваха, ясно се открояваха кавър-версии на песни на "червената" агитка, на моменти прекъсвани от спорадични скандирания "Берое, Берое". Имаха няколко двупръчкови знамена, отчетоха се и с транспаранти за Владо Черноземски (може би поради наближаващата годишнина от рождението му и Марсилския атентат). Бройката им за българските стандарти беше добра, но не представляваха нищо особено.

Левски - Гент 3:2

2010-09-17T13:29:00.005+03:00

16.09.2010
"Левски" успя да победи, макар и изстрадано. След попадения на гостите в 22-та и 48-та минута, Жоазиньо (с особено красив удар от далече) в 42-та и Гара Дембеле в 60-та изравняваха на два пъти. 5 минути преди края новото попълнение Грийн увенча безупречната си игра и с победен гол. Наистина, чернокожият футболист сбърка само един-единствен пас, при това в 76-та минута на двубоя. Заслужена победа за "сините" и отличен старт в групите.

Публиката... каквото и да се каже за публиката ще е малко. Герена не е бил толкова пълен от мачовете на "Левски" с "Динамо" и "Олимпик" Марсилия преди 5 години. Ако не изцяло, то поне запълнен на предела на допустимата заради евакуационни изисквания бройка - около 25000 души. Силно представяне на сектор "Б", което просто няма как да се опише. На моменти дори целият стадион беше агитка, а избухванията при головете бяха уникални.

Привържениците в "Б" започнаха мача с хореография "ЛЕВСКИ, обичаме те" и няколко от големите веещи се знамена. Добре се получиха и скандиранията между секторите, като този път, поради огромната бройка на стадиона, дори и сектор "Г" се включваше. През второто полувреме на покрива на блока зад таблото "сини" привърженици разпънаха голямо знаме - хореография от мача с "Черноморец" в Бургас, запалиха десетина мощни факли, както и обещаните фойерверки. За нещастие, точно в този момент белгийците отбелязаха второто си попадение, но "сините" по трибуните не се предадоха.

Около 20 бяха привържениците на "Гент", настанени в ложите на "Сектор А" и добре охранявани от полицията. Поради факта, че бяха отвсякъде обкръжени от левскари, нищо не можеше да се чуе от тях, дори и когато се радваха на головете на отбора си.

Левски - Миньор 4:0

2010-09-13T10:50:00.011+03:00

12.09.2010
Без особени проблеми "Левски" успя да си осигури трите точки. След вихрено начало и гол на Жоазиньо още в 36-та секунда на мача, "сините" вече напълно контролираха събитията на терена. Хеттрик на Гара Дембеле, 4:0 на почивката и второто полувреме беше вече само статистика.

А именно през второто полувреме влязоха като смени Иса, Киров и Чаворски. Това може би не беше добър ход на треньора Ясен Петров, тъй като явно юношите имаха проблеми с координирането помежду си. През тази част може да се отбележи само един мощен пробив на Жоазиньо, който беше останал сам срещу вратаря, но защитник на "Миньор" го задържа, а съдията реши да не санкционира играча на "жълто-черните". Като цяло може да заключим, че "Левски" се смили над съперника си, който до момента след 6 кръга не е спечелил и точка в шампиона.

Около 1000 души в "Б" подкрепяха отбора. Представянето им не беше особено силно, но с оглед на развоя на мача може да се каже, че беше добро. В началото на второто полувреме се запалиха десетина мощни факли, малко по-късно и още няколко. Две винилени знамена в "А" и "В" призоваваха да помогнем на Жоро.

"А" сектор отново запази традицията да бъде най-многолюден, като голяма част от пространство под козирката беше запълнено. Част от агитката на сектор "Б" този път беше в "А" и запали няколко факли. Много добре се получиха скандиранията между секторите. "В" сектор беше доста скромно представен, може би с оглед очакванията да вали повече привърженици бяха решили да са в "А".

Около 120 бяха гостите от Перник и имаха няколко големи знамена. Преди началото на мача бяха настроени да викат и пеят, но развоят на терена поохлади страстите им и представянето им не беше нищо особено. Имаха добри включвания на моменти, но голяма част от скандиранията им бяха насочени срещу нас. Около края на мача се активизираха отново. Прави чест на играчите на "Миньор", че след мача поздравиха гостуващата агитка.

Левски - АИК 2:1

2010-08-27T10:21:00.015+03:00

26.08.2010
Заслужена победа за "сините" в може би най-важния мач през тази година. Силен натиск на нашите футболисти в началото, но след една грешка в защита футболист на АИК отбеляза за шведите, които до тогава нямаха добра атака. Десет минути по-късно гол на Гара Дембеле беше заслужено отменен поради засада. До края на полувремето "Левски" се опита да изравни разултата, но АИК игра силно в защита. В 50-та минута след пас на Дембеле с гърди Дани Младенов изравни с мощен шут от границата на наказателното поле. Минута-две по-късно в следващата атака за "сините" именно Дани Младенов пък свали висока топка от аут-линията на Дембеле, който отбеляза второто попадение. В оставащите минути "Левски" не се прибра отзад, дори нападаше смело, но множество удари на Дембеле минаха опасно близо до вратата. Шведите явно нямаха сили за обрат и отпаднаха.

"Левски" пък заслужено влезе в групите на "Лига Европа" и то през главния вход, чиито заключени врати разби с ритник.

Отдавна не бяхме виждали толкова пълни трибуни на български стадион - близо 23000 души на мача. Свободни бяха само долните редове от "А" и "В", както и крайните блокове откъм сектора за гости. Силно представяне на "Сектор Б", макар че след гола поизгуби желание за пеене, но в началото на второто полувреме започна мощно и така до края на мача.

При излизането на отборите множество конфети в бяло и синьо обгърнаха "Сектор Б", а отдолу се разпъна голямо знаме върху оградата "СИЛНИТЕ В АТАКА". Привържениците там вееха може би всичките от големите знамена с исторически личности, имаше и десетина от по-малките със сини и бели квадрати. От двете страни на входа за превозни средства пък бяха разположени две големи знамена - възпоменателното на Андрей Монов и емблемата на "София-Запад". Пеенето беше на ниво, ако не отлично, то поне много добро, като на моменти целият стадион се включваше.

Агитката се отчете и с един транспарант "Black army, hahaha", насочен към страхливите шведи, които цяла седмица се обясняваха във виртуалното пространство и накрая на стадиона дойде смешна бройка.

След последния съдийски сигнал по целия стадион загоряха "факлите на победата", а мощна пиробатерия зад "Сектор Б" озари небето с жълто-сини фойерверки.

20 човека имаше в сектора за гости зад едно малко винилено знаменце, при това бяха помъкнали със себе си и собствена охрана от страх. Естествено, не се чуха през целия мач.

Левски - Калиакра 3:0

2010-08-23T11:11:00.009+03:00

22.08.2010
Една резонна победа с резервите срещу не особено силен противник. "Сините" опитаха да натиснат отбора на "Калиакра" още в началото на мача, но до 40-та минута гостите се бранеха успешно. Тогава след една добра атака отдясно Сашо Александров пое с гърди един пас към него, надбяга защитник на "Калиакра" и от малък ъгъл прати топката във вратата на гостите, където играч в бяло не може да я изчисти. През второто полувреме може би заради горещината мачът навлезе в доста мудно темпо. "Левски" се опитваше да излъже противника си, който пък разчиташе на контраатаки и на няколко пъти гостите добре се справяха, но "синята" отбрана действаше сигурно и до значимо за "Калиакра" положение не се стигна. В 89-та минута влезлият като смяна Георги Христов прати топката в ръката на защитник на гостите в тяхното наказателно и реферът отсъди дузпа. 18-та взе топката и явно искаше да изпълни наказателния удар, но в последствие топката му беше отнета, а той остана видимо недоволен. На бялата точка застана Кривия, който майсторски прати топката в противоположния на избрания от вратаря ъгъл. Около две минути по-късно след грешка в отбраната на гостите още на централната линия Исмаил Иса открадна топката, спринтира мощно и от границата на наказателното поле отбеляза третото попадение. Доста псувни отнесе номер 77 от гостите - Светослав Петров, дългогодишен футболист на "червените".

Дали от жегата или от мързеливия неделен ден, посещаемостта не беше особено висока. "А" сектор отново беше най-посетен - около 3000 души се бяха настанили под сянката на козирката. Около 200 души във "В" и 500 в "Б" се мъчеха на жегата. Направи впечатление, че разпръснатата отначало агитка в "Б" по едно време се събра на едно място (откъм "Сектор В"), което значително подобри викането. Относно песните няма какво да се каже - лежерно темпо, но в тази жега толкова. Важно е представянето в четвъртък срещу шведския АИК на баража за влизане в групите на "Лига Европа". През второто полувреме в "Б" се разпънаха малко излишните транспаранти, касаещи "червените", които в предния кръг протестираха срещу ръководството си.

Около десетина души изгледаха мача в сектора за гости. Не носеха знамена.

Левски - Локомотив (София) 3:1

2010-08-10T00:36:00.008+03:00

09.08.2010
Локомотивът спря на гара "Дембеле". Най-после футболистите ни успяха да запишат победа срещу черната котка за нас в последните 3 години "Локомотив" София. Още в началните минути "сините" търсеха попадението. "Локомотив" обаче се бранеше добре, може би дори прекалено - вратарят им баваше топката на ръба на картона, дори получи и предупреждение в жълт цвят. Силите на "железничарите" обаче не стигнаха. В последната минута на първото полувреме Гара Дембеле се измъкна и непокрит измежду четирима защитници на "Локо" отбеляза първото попадение.

През второто полувреме "Локомотив" се оживи и търсеше изравнителния гол, но след добра атака на "Левски" Дарко Тасевски свали с глава топката на крака на Дембеле, който с изстрел от въздуха отбеляза втория гол. Пет минути по-късно след атака по дясното крило защитник на "Локомотив" влезе грубо на Мюлдер, който с артистично падане си изпроси дузпа. Наказателният удар може би не беше особено чист, но да не забравяме, че за далеч по-груби ситуации и едно отиграване с ръка по-рано в мача главният рефер си замълча. Под скандиранията на публиката Дембеле се запъти да изпълни дузпата и с мощен удар реализира своя хеттрик. Това беше 4-ят гол за негъра в 2 мача от първенството и общо 9-ят му за 6 мача, заедно с евротурнирите. Един летящ старт и голяма надежда за "сините" привърженици, че най-после отборът се е сдобил с класен реализатор. В следващата атака обаче след изстрел на футболист на "Локомотив" топката рикошира в Бензукан и изненада неприятно вратаря Петков. За наше щастие, първо и последно попадение за "червено-черните".

Около 1000 души агитка присъстваше в "Сектор Б" на стадиона. Привържениците не спряха да подкрепят отбора докрай, макар и като викане да поутихваха на моменти. През второто полувреме хореографията с лъва от мача с ЦСКА беше опъната, този път (за щастие) правилно; запалиха се и десетина мигащи факли. Транспарантът отдолу гласеше "Грешките се поправят, а вие завинаги си оставате червени мърши". Излишно е да обясняваме, че е адресирано до онези критици в червено, които не успяха да изпълнят своята хореография, но решиха да се присмиват на нашата грешка. Също и няколко мощни димки опушиха сектора на запалянковците.

Някъде около 1500 бяха привържениците в "Сектор В", а "А" отново беше най-многолюдният, като допълваше общата бройка някъде до към 6000 души. Значително по-слабо от мача с Калмар в евротурнитите, но какво да се прави...

Гостуващата агитка наброяваше около 100-ина души. Опънаха голямо знаме "Честта и верността не се продават!" на оградата. Може би беше отправено към футболистите им, които през изминалия шампионат загубиха по абсурден начин много точки в последните мачове, а останаха и съмненията за симулативна игра. Имаха доста двупръчкови знамена. В началото на второто полувреме запалиха и десетина мощни факли. Като цяло, гледаха да подкрепят отбора си, въпреки че опозицията им отсреща беше значително по-силна.

Левски - Калмар 5:2

2010-08-06T14:55:00.015+03:00

05.08.2010
Един кошмар с щастлива развръзка. Надали има по-добро обобщение на случилото се вчера. След равенството в първия мач, нашите футболисти търсеха ранно попадение и изглежда го намериха - новото попълнение Гара Дембеле откри резултата в 12-та минута, отбелязвайки четвъртия си гол от 4 мача в евротурнирите (общо 5 гола в 5 мача за сезона с шампионата). След още 20 минути игра друг от обещаващите новаци - Даниел Младенов, покачи на 2:0. През второто полувреме отново чернокожият Дембеле беше точен за успокояващото 3:0 в 70-та минута, а 3 минути по-късно беше сменен.

Но от тук почнаха и проблемите. Не оставаха и 10 минути до края, когато след две светкавични атаки гостите намалиха до 3:2. Започна жестока игра на нерви и очакване на значима грешка - отвсякъде личеше, че гол ще падне в едната или другата врата. "Калмар" беше по-настъпателният отбор, а "Левски" се бранеше. Все пак шведите ги делеше само 1 гол от класиране, а не виждахме кой може да изкара нашия отбор от неприятната ситуация. В последната минута бързичкият Жоазиньо беше прекрасно изведен сам срещу вратаря, успя да го елиминира, но ударът му уцели гредата. За щастие рикошетът намери крака на притичалия Исмаил Иса, отбелязвайки по този начин гола на успокоението. В следващата атака за "сините" в продължението след центриране отдясно Иса намери топката с глава и оформи крайното 5:2.

Отдавна не бяхме наблюдавали подобна посещаемост на "Герена", макар и стадионът да беше наполовина пълен. Силно представяне на "Сектор Б", за което обаче помогнаха и играчите на терена; валидно е обаче и обратното. През двете полувремена привържениците в "Б" издигнаха голямо знаме с емблемата на сектора и надпис "Ultras Levski" отдолу. С изключение на няколко кратки почивки, през цялото време се пееше мощно.

Цялото пространство под козирката на "Сектор А" беше изпълнено, а в отсрещния "В" имаше около 4000 души. На моменти целият стадион пееше в един глас, добре се получи и "И преди, и сега Левски значи свобода" между трите сектора. За пореден път на стадиона присъстваше и трикольорът с надпис "Босилеград" - изключително голямо уважение заслужават нашите сънароднци от Западните покрайнини, които не се предават под сръбския натиск.

Може би едно четиричеленно семейство изгледа мача в сектора за гости. Не можаха да видят обаче головете на шведите, тъй като си тръгнаха малко преди отбелязване на попаденията.

Новата версия на "Левски шампион", за която стана въпрос в предния мач.

ЦСКА - Левски 0:1

2010-08-02T13:14:00.012+03:00

01.08.2010
Едно изключително добро начало на новия сезон. Но просто, за съжаление, само откъм краен резултат. Така нареченото "вечно дерби" за пореден път оправда факта, че от известно време насам заслужава да се пише само в кавички. Дали заради яловостта си (за последните около 20 мача има отбелязани едва по 1-2 гола средно на мач), дали заради нерешителността на играчите - чувството им за задължителна победа (или може би по-точно страха от загуба), но отново наблюдавахме едно жалко и измъчено повторение вече сигурно осма година поред. Груба грешка в защита на "червените" позволи на Гара Дембеле да отбележи единственото попадение в мача.

В 80-та минута заради симулация Владимир Гаджев получи втори жълт картон и беше изгонен, но въпреки това изпратен с мощни скандирания от страна на привържениците в "Сектор Б". Последва силен натиск на "червените" и за наше щастие - неуспешен. В последната минута Маркиньос от съперниците ни също получи втори жълт картон и силите бяха изравнени. Нашите футболисти успяха да направят една силна последна контра-атака и спечелиха корнер, но съдията прецени, че продължението вече беше изтекло и реши да не го изчаква. Победа още в първия кръг, подсилване на самочувствието и едно добро начало, но всичко просто едва сега започва.

Силно представяне на привържениците в "Сектор Б". Макар и различните блокове на стадиона да се представяха различно, долната половина на сектора дори за миг не престана да подкрепя отбора през двете полувремена. През първото полувреме се вдигнаха 4 големи платнени знамена - цифрите 1914 за годината на създаването ни, а между тях също на голямо знаме се виждаше син лъв. Тук, за съжаление, поради грешки в координирането лъвът беше обърнат с главата надолу... На различни етапи от мача на няколко пъти се запалиха и доста факли. През целия мач от вътрешната страна беше опънат транспарант, призоваващ да се помогне на Жоро чрез изпращане на sms с текст DMS LEVSKI на номер 17777 (на цена от 1,20 лева).

В началото на второто полувреме се вдигна и втората хореография - закачка със "Сектор Г" относно цените на билетите. На голямо знаме беше изобразен едър мъж със синьо-бяла блуза, подхванал проститутка с горнище на ЦСКА, а отдолу имаше надпис "Вход за курви - 10 лева" (цената на билетите за "Г"). Също се вдигнаха и няколко транспаранта към нашите съперници - "Ний сме с име на светиня, а вий - на изрод от чужбина" (визира се московският първоизточник), както и леко странният "ЦСКА е отбор със славянска публика, сръбско самосъзнание и болшевишко възпитание" (имат се предвид множеството приятелства и опити за такива със сръбския "Партизан" и руските ЦСКА и "Динамо" Москва).

Представянето на "червената" агитка не е предмет на този блог, но ще споменем по-съществените работи. През първото полувреме и те допуснаха грешки в тяхната хореография. Може би надценили бройката на присъстващите в "Г", част от картоните им останаха неповдигнати, а в горната част на техния сектор надписът с червени букви беше изцяло нечетлив. В клетката между "Г" и "В" пък беше опъната огромна червена фланелка с логото на спонсора им "GloBul". Демонстрираха обаче изключително лицемерно поведение с два определени транспаранта. Единият - намекващ, че техният "Респект към старата школа" е откраднат от "кофите за боклук". Тук е моментът да се припомни, че преди няколко "дербита" в "Сектор Г" ясно се виждаха сините транспаранти "Горе главите...", които за повече от месец бяха окачени на тренировъчното игрище зад "Герена" и в последствие отмъкнати от червени бездомници. Вторият - тяхната любов била по-силна от нашата омраза... Интересно, но точно в този момент зрителят отстрани, надавайки едно ухо, можеше да чуе как в "Г" се пее една от множеството песни против "Левски", на която "Сектор Б" отвръщаше с мощно "И само Левски, обичаме те". Заключението е повече от ясно...

Съществен факт, който трябва да се спомене, е за евентуалното поведение на червените медии след мача. Със сигурност отново ще се наслушаме и начетем на това как съдията, мафията, извънземните са повлияли на крайния изход от двубоя, как може би този мач всъщност е без значение, абсурди за това как "Сектор Г" ни е надвикал, а ние само сме гледали безпомощно или пък сме ги снимали (?!)... За всичките 90 минути игра надали ще намерите обаче привърженик в "Сектор Б", който да е чул нещо от репертоара на противниците. Изключва се моментът, когато по уредбата се даваха инструкции за хореографията или начина на изпълнение на песни.

Надали има и привърженик в "Б", който да не признае, че това изживяване откъм пеене беше просто един купон. Дори беше изпробвана и нова версия на "Левски шампион", при което целият сектор седеше, една по една всяка третина ставаше и запяваше ред от песента, като целият сектор пееше накрая "Левски шампион".

Длъжни сме да отдадем заслуженото и на "сините" привърженици в секторите "А" и "В". Напук на пуснатите за нас билети само за "Б", напук на всичките медийни манипулации и лъжи, напук на всичко и всички отново имаше "синьо" присъствие в трите сектора на стадиона, макар и скромно в "Сектор В" (около 250 човека). Бройката в "А" беше изненадващо изравнена (а билети за привърженици на "Левски" за там нямаше в продажба!!!). Интересно знаме с надпис "YouCSKA - Да изкопираме всички™" се виждаше там, посветено на многото изкопирани песни от клипчета на чужди агитки в youtube от страна на "червените". Числено превъзходство на "Сектор Б" над "Сектор Г", макар че немалка част от червените фенове бяха предпочели да са във "В". На око е трудно да се прецени чии привърженици бяха повече (в червените медии обаче "безспорно" отговорът ще е само един...), но това нас няма какво да ни вълнува. Все пак за нас нямаше безплатни билети за помощ при хореографията, нямаше намаления, но пък имаше предостатъчно медийни заблуди, лъжи и недомлъвки. Вчера повечето от нас дадохме всичко от себе си и заслужено ще сме по-щастливи до началото на пролетния полусезон. А дано и след него...

Левски - Дъндолк (Ирландия) 6:0

2010-07-16T11:10:00.007+03:00

15.07.2010
Едно чудесно начало на новия сезон. Резултатът не бива да ни подвежда обаче - "Дъндолк" не са особено силен отбор. Хубавото в този мач е, че видяхме някаква мисъл в играчите ни и хубави отигравания. Защитата на ирландците беше доста тромава и допусна няколко фатални грешки, които иначе можеше и да не се превърнат в голове. Едно попадение реализира "ветеранът" Христо Йовов, а останалите дойдоха от новите попълнения - един гол на Гара Дембеле и по два на Дани Младенов и Исмаил Иса.

Първият мач в "Лига Европа" донесе и добра посещаемост. Около 1500 души в "Сектор Б", може би още толкова във "В" и изцяло запълнено пространство под козирката в "А" - общо около 10 000 души на мача.

"Сектор Б" започна силно мача. В началото се вдигна хореография в централния блок, изобразяваща синьо "Л" на фона на българския флаг с жълт и червен цвят отдолу, както в истинската ни емблема. Транспаранти "Сектор Б е силен, когато е единен" го допълваха отстрани. Голямо знаме с лика на Андрей Монов (привърженик на "сините", убит нелепо преди около 2 години и половина) беше разположено в "Сектор А" до "Б". Развяха се и няколко от големите знамена.

Дали от очакването за първия мач, с малки "почивки" привържениците в "Б" не спряха да подкрепят отбора. На моменти, когато даваха тон за песен на целия стадион, малко избързваха. Но стабилната подкрепа определено се усещаше.

Макар че в гостуващия сектор имаше полиция, не се забелязаха привърженици на "Дъндолк". Прави чест на футболистите им, че веднага след мача проведоха възстановителна тренировка, което говори, че макар и да не са особено добри на терена, поне имат сериозно отношение към играта. Термин, за съжаление, чужд на нашия отбор...

Календар

2010-07-06T14:40:00.004+03:00

Отстрани на блога вече е добавен и календар със значими събития относно "Левски" и България. Използва се датата от потребителския календар. Има възможност за избор на произволна дата от падащото меню.

Дизайнът е семпъл, но главната цел на блога е предоставяне на информация, така че естетиката скоро няма да е на първо място. Има и още дати, които постепенно ще бъдат въвеждани. За препоръки, мнения, въпроси, забелязани грешки - пишете в коментарите.

Кирил Йовович

2010-06-18T10:32:00.008+03:00

Първият най-млад национален дебютант

Роден на 29 декември 1905 г. в София. От старата "България" (отправна площадка на Иван Радоев - Баба Рада) преминава в "Левски" през 1919 г., за да регистрира 9 сезона. Изключителен талант, бързо напредва и се утвърждава като ляво крило в компанията на по-възрастните в отбора. Архивни източници го сочат като "голям техник с гъвкава фигура и трикова игра", като нападател, който умело дриблира и центрира, създавайки положения за другите. Облича фланелката с държавния герб в 3 мача, включително при премиерата във Виена и на Олимпиадата в Париж през 1924 г. Столичен първенец е (1923-1925) и носител на общинската купа "Улпия-Сердика" (1926). Себеотдайно служи на клуба и като деец. Треньорският му мандат в "Левски" през 1936/1937 г. е увенчан с шампионски лаври. Почина на 9 февруари 1976 г.

Откърмен в махалата на "Левски" - люлката на основателите и на следващите знаменитости, оформили Големия син отбор през двайсетте години. Тогава фигурира в най-старото дерби със "Славия", включително и при първата официална победа в края на 1923 г. (3:1), когато е прекъсната хегемонията на "Старата госпожа". Взема участие в международните контроли с "Галиполи" ("скитащият се" руски емигрантски тим); с румънските "Триколорул" и "Ромкомит", разписвайки се с по един гол; с будапещенския ФК 33 и др. Така на състезателната арена е рамо до рамо с прочутия вратар Петър Иванов - Вертер; с железните защитници Александър Христов - Шкубата, и Симеон Янков - Симето; с неуморимите совалки Гено Матеев и Иван Радоев в халфовата линия; с братята Мутафчиеви (Мърцо и Колишчето), с Цеко Генев (Генерала) и Коцо Мазников (Дяволето) в нападението. Прилежен ученик е на играещия треньор Миша Борисов, който и на този пост не сваля военната си руска униформа. Спазва и наставленията в съхраняваната впоследствие половин век ученическа тетрадка, в която на 79 страници е преписано ръководството на виенчанина Георг П. Блажке "Как изучавам и преподавам футболната игра".

В какво се състои международният принос на десетината избраници от "Левски" в националната единайсеторка, лични от един коментар на наш наблюдател за мача с Ирландия на Олимпиадата в Париж: "Когато на стадиона "Коломб", наред със знамената на всички държави плющеше и българският флаг, нашият тим отстояваше пред очите на публиката качествата и името на България. В сърцето на Франция ние накарахме светът да заговори за нас, да тръпне пред устремите ни, да познае и разбере, че чадата на мъничката страна имат несъкрушим дух..."

В ЧЕЛНАТА ФАЛАНГА

на това голямо дело е и Кирил Йовович. Особеното за него е, че само седмица преди олимпийския прощъпалник той документира на мача във Виена срещу Австрия (0:6) един своеобразен рекорд, оказвайки се първият най-млад наш дебютант с фланелката на националния тим. Тогава той е на 18 години, 4 месеца и 23 дни. А чак след десет години играч от друг клуб ще нанесе следващата корекция в тази почетна графа. Що се отнася до следващия от "Левски", ще измине четвърт век, за да се появи изявлението на Жоро Соколов - Йогата, свалил възрастовия лимит на 16 години, 10 месеца и 25 дни, оглавявайки българската колона за всички времена.

Ето и спомен от третия мач на Кики "Вагонетката" с националната фланелка, разказан от него две години преди да почине, пред патриарха на спортната ни журналистика Климент Симеонов:

- На срещата с Турция в Истанбул ръководи местен съдия, макар да ни беше казано, че е англичанин. Той отмени няколко гола - мои и на Никола Мутафчиев. Загубихме с 1:2. Почти през цялото второ полувреме се борихме с играч по-малко - вратарят ни Андреев беше тежко контузен и бе откаран в болница. На вратата застанах аз и спасих няколко удара. На трибуните зрителите възкликвали "Вай, вай - и голове вкарва, и голове спасява!"

През 1925 г. "сините" са из Европа по маршрута Нюрнберг - Дрезден - Париж - Страсбург - Париж - Бордо - Руан - Париж - Ривиерата. На "най-голямото турне" се връща през 1934 г. в "Левски" в по-свободен фейлетонен маниер. Описаните факти, разбира се, имат и своята документална стойност.

За мача със "Стад Франсе" в Париж (0:2) има такива редове: "Особено се прояви Кики Йовович. Той изигра няколко положения така майсторски, че извика възхищението на цялата публика, която запомни името му и започна да го подканя: Кики! Кики! ... Но и той не се шегуваше, към 25 минута от движение със страшен шут, какъвто само едно време Кики притежаваше, открива резултата - 1:0 за "Левски"...

ТОЯ ГОЛ СЕ ПОМНИ И ЩЕ СЕ ПОМНИ ЦЯЛ ЖИВОТ

от тия, що имаха щастието да го видят. Гол, ама какъв гол, не ти е работа - страшно силен шут, и то в движение!"

Второто полувреме крайната отбрана на "Стад Франсе" стана жертва на нова паника, предизвикана от развихрилото се българско крило. Бековете се виждат в чудо да парират заплахата и един от тях, вместо да подаде на вратаря, си отбелязва автогол - 2:0. Заключението: "Играта на Левски бе неописуемо добра!"

Веднага тогава постъпва съблазнително предложение за "Селтик" от мастит британски мениджър срещу 300 000 франка. В Бордо обаче на "Вълшебният стрелец" е отредена зла участ. Читателят изтръпва от описанието: "В титулярния състав сигурно щяхме да победим, ако в 20-та минута при срещата на Кики с десния халфбек (испанец) не се чу един пукот. Йовович като сноп се стовари на земята. Донесоха носилка и го отнесоха в хотела, а ние продължихме с понижено настроение. Полувремето завърши 0:0, а вторият халфтайм ни направиха 2 гола и загубихме... Вечерта ни дадоха банкет, в ушите ни обаче пищеше пукотът от счупения крак."

Само пострадалият е могъл да каже колко му е струвало това нещастие в зенита на злополучно прекъснатата кариера...

За класата му в ония години свидетелства и анкетата по случай златната сватба на българския футбол в 1959 г., чиито резултати са публикувани във в. "Спорт тото". В графата за най-добро крило личат следните имена: К. Йовович, Ас. Пешев, В. Йорданов... При раздаването на официалните награди по случай юбилея и Кики е само "отличник на физкултурната работа"...

Добре, че като най-ценна награда от миналото в паметта му не заглъхват овациите, когато се подвизаваше със синята фланелка или с държавния герб на гърдите. А сърцето му е било стопляно и от възторга при спечелената от "Левски" шампионска титла под неговото треньорско ръководство.

Веднъж в третата възраст се редеше на дълга опашка за билети преди важен мач, за което трябваше да загуби немалко време. И се чу глас: "Сторете път на славния ветеран. Той заслужава да ги получи, без да чака и дори безплатно!" Скромността обаче не му позволи да прережда другите, да не остави лептата си. Не стори и знак на възгордяване или недоволство. Достоен за уважение.

Най-сетне имах възможността за разговор с дъщеря му Румяна - инженер-химик, запазила фамилното име на баща си. По повод на написаното от мен тя добави: "Заради пълното си себеотдаване като футболист той прекъсва учението си в немския колеж. Има доста неприятности в заможното си семейство (4 братя и 2 сестри) и разривът стига дотам родителите му да кореспондират с него по пощата. Като научава за чуждестранната оферта, едва не пощурял от възмущение, изтъквайки като немислимо едно напускане на любимия си клуб, на родината, на чието футболно бъдеще се е обрекъл. Съвсем рядко ме е посещавал в спомените си. Чуждо му беше всяко самохвалство. Дължа много на неговите математически способности, за да се дипломирам. А той обичаше да се вглъбява и в писанията на философи. Повод да бъда пак горда с него бе присъствието му на Олимпийския конгрес във Варна. Тогава телевизионният екран ни го показа сред почетните гости, редон с други от първите ни олимпийци."

Георги Манов и Димитър Попдимитров - в. "Левски", брой 1 (98) 2000 г.

Левски - Сливен 2:0

2010-05-16T21:41:00.011+03:00

16.05.2010
Последен мач и последна победа в този доста неприятен сезон за нас. На терена футболистите ни наистина играха изненадващо добре. Като изключим представянето на Миро Антонов, това е отборът, който искаме да виждаме. Да не забравяме обаче, че и съперникът не беше особено силен.

Посещаемостта на мача беше висока, имайки предвид последните мачове, но все пак за клуб като нашия - незадоволителна. Около 4000 души присъстваха на мача - стотина във "В сектор", около 400 човека в "Б" и отново огромна част от привържениците беше в "Сектор А". Агитката в "Сектор Б" започна мощно през първото полувреме, но постепенно намали оборотите, а в края на мача отново запя здраво. На моменти повличаше всички останали привърженици и целият стадион ехтеше като едно.

По средата на "Сектор Б" имаше и знаме, приканващо да се помогне на Георги Николов, който се нуждае от бъбречна трансплантация. Това може да стане чрез sms на номер 17777, съдържащ текст "DMS LEVSKI".

В началото на второто полувреме в "Сектор А" до "Б" се разпъна голямата фланелка с номер 9 на Гунди, която от известно време не бяхме виждали. В средата на второто полувреме в "Б" се запалиха десетина мигащи факли, последвани от бомбички и няколко мощни димки.

7 (седем) бяха привържениците на "Сливен"...

Левски - Пирин 2:0

2010-04-25T08:53:00.006+03:00

24.04.2010
Една нелесна победа, но за наше щастие все пак победа. Двата гола на Христо Йовов през първото полувреме на практика решиха мача. Гостите отправиха няколко опасни удара към вратата на Георги Петков, но без резултат. За събитията на терена трябва да се споменат само някои от протагонистите - тези, които оставиха някакво впечатление.

Добър мач за Ицо Йовов, макар и двата гола да бяха "на косъм", топката успя да премине голлинията, а Йовов вече е едноличен голмайстор на отбора с 8 попадения.
Владо Гаджев - показа много борбеност и хъс. Нещо, което искаме да виждаме у всичките ни футболисти на терена.
Ники Димитров - шокиращо и нетипично за него игра доста добре, а финтовете му се получаваха. Да се надяваме, че занапред ще продължи все така.
Веско Минев - добър мач за него, безспорно трябва да се отличи заради мъжката си игра срещу женчото с номер 7 (Зоран Златковски?) от състава на "Пирин".
В контраст със споменатите, Георги Сърмов направи може би най-трагичното си представяне до момента, което просто не може да се опише с думи...

Дали заради слабото представяне на отбора напоследък или заради лошото време посещаемостта на мача беше доста ниска - може би около 1000 души на стадиона, огромна част от които беше под козирката в "Сектор А". Един голям "плюс" за агитката в "Сектор Б", която въпреки малката бройка през целия мач не престана да пее. Също и един "минус" за това, че немалка част от песните бяха насочени или срещу "Пирин", или срещу вечния враг, за който изобщо нямахме поводи да се сещаме през вчерашния ден.

В началото на второто полувреме в "Сектор Б" се запалиха доста от вече станалите задължителни за втората част мигащи факли, а в "Сектор А" откъм "Г" също запалиха няколко мощни факли.

Гостите наброяваха около 50 души. През първите 20 минути пееха, тоест - чуваха се. След това замлъкнаха и се обаждаха през 10-20 минути. В началото на второто полувреме запалиха и десетина силни факли.

Левски - Спортист (Своге) 5:0

2010-04-17T22:52:00.009+03:00

17.04.2010
В този мач "Левски" нямаше проблеми да победи съперника си с разлика. Скромният тим на "Спортист" направи всичко по силите си, но кризата, в която е изпаднал, оказа влияние. На обратния полюс - "сините" играха със самочувствие и спокойно стигнаха до победата. Добрата новина бяха двете "дебютни" попадения на Сашо Александров - Кривия, след завръщането му в клуба, както и първи гол на Дарко Тасевски за пролетния полусезон. Преди тях Мирослав Антонов се отчете с два гола за 2:0 срещу бившия си клуб.

Не беше висока посещаемостта - около 100 души във "В" сектор, 300 в "Б" и около 2000 в "А". Агитката в "Б" обаче се представи на далеч по-добро ниво от предишния мач. Привържениците не спряха да подкрепят отбора, в началото на второто полувреме мощна димка покри сектор "Б" на стадиона и се запалиха няколко факли. Мачът дори беше прекъснат за малко, за да се разсее димът.

Интересен беше и транспарантът, отправен към Бойко Борисов за връщане на стадион "Раковски". Всичко това е поради случая с "Ботев" (Пловдив), чийто некадърен президент най-накрая предаде властта на общината, а стадион "Христо Ботев" беше безвъзмездно предоставен на клуба. В нашия случай точно терминът "връщане" не е коректен. Факт е обаче, че някогашният стадион на "Левски" в настоящия център на града е бил нагло заграбен от управляващата комунистическа партия в края на 40-те години на миналия век, а клубът - в края на краищата натирен в покрайнините на София. Като за престъпното своеволие, наречено "национализация", нашият клуб, наред със "Славия" и още много пострадали, и до ден-днешен не е обезщетен.

Не липсваха и скандирания срещу президента на клуба - Тодор Батков.

През първото полувреме в сектора за гости имаше двама души, като е трудно да определим дали са били привърженици на "Спортист". Явно си бяха тръгнали през втората част, заедно и с полицията, която по принцип присъства там.

Левски - Локомотив (Пловдив) 2:0

2010-04-11T09:39:00.007+03:00

10.04.2010
Първа победа от 3 мача насам и леко успокоение за всички "сини" привърженици. Самият мач не представляваше нищо особено, типично за цялата "А група". "Левски" поведе след щастлив гол на Петраш в края на първото полувреме, а в средата на второто с точен удар от границата на наказателното поле Миро Антонов вкара първия си гол за "сините" и оформи крайното 2:0.

Слаба посещаемост на мача като цяло. Около 300 души в "Б", стотина във "В" и може би около 2000 в сектор "А". За съжаление агитката в "Б" не се представи толкова добре, колкото в мачовете досега. Не бяха малко песните против съперника, вместо в полза на нашия отбор. Имаше няколко силни момента през второто полувреме, но определено това ни беше най-слабото домакинство досега, може би заради малката бройка фенове. През първото полувреме и около края на мача се запалиха две силни димки, а в началото на второто полувреме Сектор "Б" грейна от десетина мигащи факли.

Около 250 бяха привържениците на "Локомотив" Пловдив. Направиха силно представяне, досега най-добрата гостуваща агитка на "Герена" през този сезон, а с оглед на предстоящите домакинства (Спортист, Пирин и Сливен) най-вероятно и най-добрата за сезона. Подкрепяха отбора си през целия мач, в началото на второто полувреме запалиха няколко мощни факли.

За маймуните и кривото огледало

2010-03-28T18:57:00.006+03:00

Нашите "колеги" от сайта на фен-клуба на ЦСКА явно са се опитали да направят един не особено кадърен... да го наречем "разбор" на случилото се вчера по трибуните (връзка към оригинала). Срамно е, че имайки се за някаква представителна институция - сайт на официалния фенклуб, да се вкарват такива пропагандни лъжи и измислици, типични за един режим отпреди 89-та година.

Да, хубаво - "червените" привърженици са изкарали 3 хореографии, признаваме им - царе са на вдигане на картони и платнени хореографии. Обаче това ли е най-важното за хората по трибуните?

Конкретният повод за написването на настоящата редакционна статия е малоумното и лъжливо твърдение: "С тях (б.р. - жълтата и червената линия от нашата хореография) всички си спомниха, че първите екипи на Левски са подарък от Галатасарай и подуенци са първите "българи" подали ръка на пет-вековния ни тиранин. "Пощенци" са предали прадедите ни за няколко чифта къси гащи и фланеки."

Какво говорят фактите и историята обаче? При основаването членовете на "Левски" избират червения и жълтия цвят за основен - с оглед на вече съществуващите отбори в София това е било начинът да се отличават от тях. Един вид, написано семпло и просто - "другите цветове вече са били заети". Събирали са пари за екипите и са ги поръчали от Румъния. Справка - "Левски - всичко за любимия отбор", стр. 10, изд. "Аспро". Защото, ако гледаме цветовете, то червеният цвят с какво се отъждествява през 1948 година? Да не забравяме, че т.нар. "пощенци" и "подуенци" всъщност са имали стадион в настоящия център на столицата, който определена партия отнема след идването си на власт и прави отбора "пощенски".

И как можеш да прецениш колко силно е пял противникът ти, намиращ се на повече от 100 метра от теб?

В края на краищата какво наблюдавахме снощи? Едни разединени привърженици и един слаб и разколебан отбор се изправяха срещу нахъсани за победа и разгром противници. Та ние очаквахме да сме 7000 души в най-добрия случай, за събитията на терена да не говорим. Вместо това "синята" част от стадиона доминираше числено над "червената" и отборът ви не спечели с очакваното "4:0".

Фактът е, че имахте идеалния случай да ни смажете и на терена, и на трибуните. Но не успяхте. И с 3 хореографии, и с 3000 факли и 3000 транспаранта пак не можахте да ни пречупите. Ако мислите, че ще успеете да го направите в интернет - живи и здрави да сте, това да ви е победата. Пропагандата ви с комунистически привкус на лъжи и измислици на никого няма да приседне - няма вече желязна завеса, няма вече информационно затъмнение. Всеки човек може да провери фактите собственоръчно. Уви, не са във ваша полза. А ние я храносмиламе и... натам знаете какво я правим.

Защото "маймуните" ги виждате само и единствено вие... гледайки в криво огледало...